Народно читалище „Съединие 1923” организира изложба на художници от Бърдарски геран в обновената зала по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Единият от тях е Иван Филипов, който и досега живее в родното си село. Интересният му житейски път разказва история, която си струва да бъде запомнена.
Иван Филипов е роден през 1940 г. в с.Бърдарски геран. Родителите му по произход са хървати. Баща му Йосиф Филипов бил първият лицензиран изкупвач на злато в България. Отличен леяр, правил великолепни произведения от сребро и злато. Преселва се от Загреб в София през 1927 г., но тъй като бил католик, научава за красивото село на банатските българи Бърдарски геран и решава да се засели в него. В другото банатско село Асеново намира бъдещата си съпруга Лиза Павлова, която също била от преселниците хървати. Заселват се в Бърдарски геран, но майката умира на 33-годишна възраст скоро след раждането на четвъртото дете.
Последното от четири деца, Иван Филипов завършва основно образование в родното си село, а след това реалната гимназия в Бяла Слатина. Отбива военната си служба във Враца и това според художника е времето, равно на три университета, защото там има възможност да рисува. През целия престой в казармата само с това се занимава. Материали получава в изобилие, поръчките валят отвсякъде. Време и спокойствие за творчество има предостатъчно. Има огромни негови платна с маслени бои, които още стоят в поделението.
Талантлив и безспорно доказал се, той е приет в Художествената академия в София с малко странно условие – ще завърши, но няма да има право да заема ръководни постове. Това проклятие го преследва през целия му живот. Една от причините за странната му съдба е отказът му да влезе в Комунистическата партия. Големи негови проекти са успявали да видят реализация само с имената на негови колеги, които били „заслужили” да получат славата, макар да изнасял на плещите се целия къртовски труд.
Художествените проекти за честването на 100-годишнината на Бърдарски геран са негови, но тъй като не е бил член на БКП, проектите отново минават за одобрение и финансиране под чуждо име.
Завръща се в Бърдарски геран след дипломирането си и започва работа в новооткритото художествено ателие в Бяла Слатина, където работи повече от 10 години. След това е изтеглен във Враца, където работи 17 години към Съюза на художниците. Става бригадир на всички изпълнители, които отговарят за художественото оформление на обектите в целия окръг. Следващата стъпка е прехвърлянето му към област Монтана, когато трите окръга на Северозапада били обединени в едно, където работи до 1986 г.
След промените през 1989 г. заминава за Швейцария, където работи две години в Люцерн при реставрацията на една от най-известните забележителности в града - Chapel Bridge - дървен мост-параклис, построен през XIVвек, в който са изложени серия картини от XVII век. Картините се реставриват на всеки 100 години.
След кратък престой в България заминава за Германия, където работи четири години. Първоначално работи в цех за пластмасови произведения, където прави проектите. Това не го задоволява и търси друго. Тогава намира работа като реставратор на четири църкви. Прехвърля се в един печатарски цех, където прави проекти, но след година успешна работа там в Германия излиза закон, че който няма немски паспорт трябва да напусне страната.
Връща се в България, но вече трудно намира работа, а нервите, които изхабява по институциите рушат творческите му сили. Вече пенсионер Иван Филипов и досега се удивлява как е могъл толкова много картини да излезнат от ръцете му.
За изложбата в читалището в Бърдарски геран успява да събере само четири от тях. Първите две са портрети на дъщерята на художника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар