неделя, 22 септември 2013 г.

Фестивал „Живо наследство“ - 3 от 6


За шести път в Борисовата градина традициите оживяват в рамките на фестивала „Живо наследство“, който събира уникални късчета от фолклора, традициите и обичаите на различни общности в България.

Банатските българи от Бърдарски геран превземат сцената за трети път, но определено вече са любимци на публиката, както ще се убедите от заснетото видео.

Благодарим на Фондация „Работилница за граждански инициативи", че за пореден път оцени усилията ни да опазим банатския български фолклор и да го направим познат и обичан от все по-широка публика.

В тазгодишното издание на фестивала участваха още Групата от Народно читалище "Св.Св.Кирил и Методий -1914г.“ в град Баня, която пресъздаде старчовски игри по време на Сирни заговезни от района на град Баня.

Участниците от Народно читалище "Петър Парчевич-1927" село Асеново и НЧ „Развитие“ село Въбел общ. Никопол приготвяха вкусни гозби, банатски ястия, тестени изделия, посни "картофи и галушки".

Групата към Читалище "Гео Милев-1954" в град Момин проход  участва във фестивала с ателие по плетене на колани, чорапи и красива българска дантела.

От клуб "Ръкоделие" Самоков направиха демонстрация на шита дантела и совалкова дантела.
Децата от Народно читалище "Любен Каравелов 1897" в село Куртово Конаре изработваха кукли от царевична шума.

По време на фестивала танцуваха каракачански, цигански и български народни танци младежите от фолклорна група "Етнос" от град Монтана.

Групата от Народно читалище "Марица-2008" село Райново демонстрира работа с грънчарско колело.

Група от НЧ "Братство" в град Кюстендил направи демонстрация на изработване на кукерски маски.

Групата от НЧ "Искра 1897"село Ягодово представи български народни хора, народни танци – две групи възрастни и женска певческа група.

Детска школа по приложно изкуство с преподавател Ива Пенчева рисува върху коприна девет-метрова рисунка на коприна.

Проектът на тазгодишния фестивал е финансиран от Столична програма "Култура" на Столична община за 2013г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019г.


Повече снимки тук и тук, и тук.

Специални благодарности за прекрасните снимки на фотографа Будимир Генов!



понеделник, 16 септември 2013 г.

Покана за Фестивал "Живо наследство" 2013



На 21 септември, 12 часа, на Лятната сцена в Борисовата градина,
Елате, за да празнуваме заедно традициите и обичаите.
Входът е свободен.

Да се върнем към миналото

Знаете ли как се приготвят галушки? Чували ли сте песните на банатските българи? Гледали ли сте каракачански хора? Можете ли да направите кукла от царевична шума, а да изплетете шарени чорапи.

Ако искате да видите, чуете или сами да станете част от оживелите традиции и занаяти – елате на фестивал „Живо наследство 2013“.

Над 200 човека от цялата страна, участници в програма „Живо наследсто” ще покажат, това, което си спомнят в един нетрадиционен фестивал събрал традиции, обичаи и занаяти в едно.

Kолоритните кукерски маски, обредният фолклор на банатските българи, танците на цигани и каракачани, демонстрация на занаяти и народни обичаи, плетена на дантела и майсторене на кукли от царевична шума, ще бъдат представени на 21 септември от 12:00 ч. на лятната сцена в Борисовата градина в София.
Организатор на събитието е Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Всички желаещи ще могат на живо не само да видят, но и да опитат сами да си изплетат шарени чорапи, да си избродират шевица, да направят бижута от мъниста или кукли от слама, да измайсторят глинено гърне. Любителите на кулинарните изкушения пък ще могат да опитат от вкусните традиционни банатски ястия, а за най-малките е подготвена изложба от детски рисунки, кукли и други интересни сувенири.

Шести фестивал „Живо наследство“ представя групи и проекти подкрепени по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Целта е да се възстанови, съхрани и предаде на поколенията материалното и нематериалното наследство на България.
Програма „Живо наследство” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”.

Участници във фестивал „Живо наследство 2013“:

Групата от Народно читалище "Св.Св.Кирил и Методий -1914г.“ в град Баня ще пресъздаде старчовски игри по време на Сирни заговезни от района на град Баня.

Групата към Народно читалище "Съединение-1923"село Бърдарски геран ще представи на сцената банатски български танци и песни.

Участниците от Народно читалище "Петър Парчевич-1927 село Асеново и НЧ „Развитие“ село Въбел общ. Никопол. Ще приготвят вкусни гозби, банатски ястия, тестени изделия, ще правят посни "картофи и галушки". Ще учат децата на позабравени детски игри. 

Групата към Читалище "Гео Милев-1954" в град Момин проход ще участват във фестивала с ателие по плетене на колани, чорапи и красива българска дантела.

От клуб "Ръкоделие" Самоков ще направят демонстрация на шита дантела и совалкова дантела.

Децата от Народно читалище "Любен Каравелов 1897" в село Куртово Конаре ще изработват кукли от царевична шума.

По време на фестивала ще танцуваме каракачански, цигански и български народни танци, заедно с фолклорна група "Етнос" от град Монтана.

Групата от Народно читалище "Марица-2008" село Райново ще демонстрира работа с грънчарско колело.

Група от НЧ "Братство" в град Кюстендил ще прави демонстрация на изработване на кукерски маски.

Групата от НЧ "Искра 1897"село Ягодово ще представи български народни хора, народни танци – две групи възрастни и женска певческа група.

Детска школа по приложно изкуство с преподавател Ива Пенчева ще рисува върху коприна. 9 метрова рисунка на коприна ще бъде направена в София по време на Фестивала „Живо наследство”.  Вече има нарисувани още две рисунки в Габрово и Варна. Сглобената рисунка ще е вече 27м, което е своеобразен рекорд. Най-дългата картина ще има възможност да обиколи страната и да привлича още повече приятели на карнавала, морето, изкуствата и традициите, с които страната ни може да се гордее.

Ще има и още много групи и участници, които ще пеят, танцуват, готвят, майсторят така както са го правили техните майки и баби.

За повече информация: www.wcif-bg.org

събота, 14 септември 2013 г.

Самостоятелен концерт на панаира в Бяла Слатина


Народно читалище "Съединение-1923" - с. Бърдарски геран получи покана за участие в панаирните дни на гр. Бяла Слатина със самостоятелен концерт на 13 септември. Макар и с доста намалял брой, поради настъпващата учебна година, танцьорите на Танцов състав "Палкенче" защитиха достойно честта на състава, за пореден път доказвайки, че всеки един от тях осъзнава мисията на читалището ни да бъде пазител и разпространител на уникалния ни фолклор.

Кметът на Община Бяла Слатина г-н Иво Цветков лично благодари на певците и танцьорите за участието им и за отличния концерт, с който допринесоха за богатството на програмата на панаира.

Повече ще видите в снимките и филма:


понеделник, 9 септември 2013 г.

Честване на 325 години от Чипровското въстание


На 7 септември малкият балкански градец Чипровци почете 325 годишнината от Чипровското въстание. Тържеството стана пример за толерантност, родолюбие и интернационализъм, като събра на площада на града представители на Румъния, Унгария, Италия и България.

В ранните часове на деня, вицепрезидентът Маргарита Попова, посланикът на Унгария у нас Андраш Клейн, държавният секретар на Министерството на човешките ресурси на Унгария Андраш Дончев, пълномощният министър на посолството на Унгария Миклош Пек, съветникът на посолството но Унгария и директор на Унгарския културен институт д-р. Тошо Дончев, генералният директор на националния музей на Унгария проф. Ласло Чорба, дипломати от посолството на Италия и Румъния, кметът на община Чипровци Анатолий Първанов и областният управител Анатолий Младенов, депутати от област Монтана, Величкият епископ Сионий и кметове на селища с банатско население у нас, беше открит паметникът на революционера с български корени, бил се за свободата на Унгария и Италия – полк. Стефан Дуньов.

Бронзовият бюст, който е дар на град Чипровци от  унгарското правителство, е дело на скулптора Огнян Кожухаров.

Животът и делото на Стефан Дуньов може да бъде пример за толерантност и отстояване на идеята за свобода. Роден в румънското днес село Винга, Дуньов още от млад се увлича по идеите на Лайош Кошут. През 1848 година се включва в унгарската национална революция. След потушаването на въстанието, е заловен и осъден на смърт от австрийските власти. Тикнат в затвора, той все пак получава амнистия след десет години престой в тъмницата.

През 1859 г., Дуньов заминава за Сардиния и става главнокомандващ в доброволческата рота от банатски българи и унгарци на Джузепе Гарибалди. В битката при Волтурно, се сражава смело, но е тежко ранен и губи кракът си. За храбростта си получава лично от Гарибалди високи военни отличия, както и чин полковник. Остава да живее в Италия до смъртта си, като се занимава с преводаческа, изследователска и публицистична дейност. Унгарците смятат Дуньов за техен национален герой, макар, че той всъщност е българин с чипровско потекло.

В словото си при откриване на паметника на Дуньов, представителят на унгарското министерство Андраш Дончев каза „За да имаме свобода на духа е важно да се интересуваме не само от собствената свобода, а да се стремим към свободата на всички около нас.” Това е и веруюто, съпътствало живота и делото на Дуньов, превърнал се в истински реформатор и герой, формиращ историята. Неговият живот е пример за отстояване на справедлива кауза.

След откриване на паметника на Стефан Дуньов, в Чипровци се проведе Международна научна конференция с научен ръководител доц. д-р Йорданка Гешева, посветена на национално-освободителните борби XV-XIX век. В словото си при откриване на научната конференция, Маргарита Попова заяви “За да вървим напред, трябва да мислим повече за общото и по-малко за личното”.

На площада в Чипровци колоритен базар с прочутите чипровски килими, ръчно изработени дрехи, накити и декорации, традиционни сладки и кулинарни деликатеси привличаше гостите на града.

Вечерта продължи с фолклорен събор „Чипровски корени”, на който се изявяваха танцови състави и певчески формации. Освен домакините, участие взеха и самодейни колективи от село Ореш и село Бърдарски геран.

Ансамбъл „Пирин“ изпълни простора над града с музика от различните фолклорни области на България, а спектакълът на площада прикова вниманието на публиката повече от час. Празникът приключи със заря-проверка, а накрая на площада, под звуците на духовия оркестър, се извиха северняшки хора.

Повече снимки тук 


Светлана Караджова

четвъртък, 5 септември 2013 г.

90 години Народно читалище "Съединение-1923"


За пореден път нашето читалище събра гости от близо и далеч. Поводът е достоен за уважение – 90-годишнината от създаването на една неформална общност, състояща се от хората, които не само обичат родното село, но и дават сили, знание и умения за благото на културата.

Народно читалище „Съединение-1923“ навърши вече 90 години, като през това време успя да остане младо, побрало в себе си младостта, красотата и ентусиазма на жителите на селото ни.
Дом, в който намират общ език от най-малките до най-възрастните. Дом, в който опитът се предава от едни на други; преминава през хванатите за танц ръце; искри от усмивката, често пъти през сълзи, в напрегнатите часове на репетициите; избухва в пожар по време на конфликти и отново избуява в магията на творчеството. Защото въпреки човешките ни слабости, всички не знаем какво ни държи свързани в едно – обичта към родното, към музиката и танца, към словото и изкуството.

Пътят на читалището ни започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва. Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.

На този празник отново съумяхме да сплетем ръце във вихъра на хорото, да затрептят сърцата ни в ритъма на банатската музика, и не на последно място да аплодираме тези, които са носители на фолклора – от най-малките до най-възрастните, работещи с жар и неуморност.
Всеки от самодейците през всички тези 90 години не е работил за себе си тук, а се е раздавал жертвоготовно за името и славата на читалището, за честта на Бърдарски геран и на банатските българи.

Честването уважи Иво Цветков, кмет на Община Бяла Слатина, Боряна Петкова, директор Дирекция „Хуманитарни и социални дейности“, гости от читалище от общината.
Скъпи гости бяха и представителите на банатските българи от Сръбски Банат – от селата Бело блато и Иваново.

По традиция концертът започна с банатски български песни и танци. Записите на музиката дължим на ансамбъл „Палукенка“ и Пали Велчов от Стар Бешенов, а в музиката на танца „На мамень“ зрителите разпознаха майсторството в изпълнението на отец Стефан Калапиш.
Танцьорите към читалището освен банатски български танци успешно се справят с представянето и на танци от различни фолклорни области на България. С години усилено работеше с децата, които плахо се качват на сцената, хореографката Маргарита Тошкова, а постепенно танцьорите станаха готови да посрещнат предизвикателството на по-големи и трудни танци, поставени от хореографите Мирослав Аспарухов от ансамбъл „Мездра“ и Александър Нецов от ансамбъл „Граово“ Перник.

Първите си опити в хореографията и актьорството на родна сцена направиха и двама от танцьорите ни - Николай Иванов, първа година студент в Благоевградския университет, специалност хореография, и Катерина Велчева, втора година студент в същия университет, специалност актьорско майсторство.

В момента танцьорите изпълняват танци от тракийската, шопската и северняшката фолклорни области с подобаващо майсторство , красота на изпълнението и много хъс.
Да ни поздравят на концерта участваха и самодейци от читалище „Развитие” гр. Бяла Слатина. Танцовият състав с ръководител Детелина Крачуновска.

Нашите скъпи събратя, банатските българи от Гостиля, отново бяха с нас, както на всеки наш празник, за да ни поздравят по повод годишнината на читалището. Марияна Романова, кмет на село Гостиля и певците при Народно читалище „Г.С. Раковски“.

В края на празничния концерт зрителите, изпълващи залата, с любов пяха химна на Бърдарски геран – песента, която вълнува сърцето на всеки роден в това село.

Читалищното настоятелство благодари на всички самодейци за самоотвержения труд, за дните и нощите, които оставиха между тези стени, за да го има читалището ни, за да тупти все така пълнокръвно сърцето на нашата малка общност.

Благодарим на хората, които даряваха финансови средства през всички изминали 90 години. Няма да изреждаме имена, за да не пропуснем някого, но многократно сме ги споменавали на нашите концерти. Всеки е дарявал с мисъл за децата и тяхното развитие, с мисъл за разнообразяването на дейността на читалището ни и за по-доброто представяне на мнобройните сцени в България и чужбина.

Благодарим на Община Бяла Слатина за подкрепата и помощта в тежки моменти и на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр. Бяла Слатина за озвучаването.

Благодарим на Кметство Бърдарски геран, че се ангажира с търсенето на дарители и помогна с организацията на увеселението на площада.

Благодарим от сърце!

След концерта навън на площада празникът продължи с четиричасово веселие със Замфировската духова музика, а преди това за пръв път импровизирано се състоя бал на банатските български танци, в който всеки, които иска, направи опит да танцува банатски български танци заедно с танцьорите от Танцов състав „Палкенче“.

Ветерани, младежи и деца във вихъра на танца показаха, че кръвта вода не става и докато има Бърдарски геран ще има и банатски българи в България.

Снимки тук и тук




вторник, 3 септември 2013 г.

Магията на кукления театър оживя

Това лято за малките и по-големи деца в Бърдарски геран имаше предизвикателство - да усвоят нелеката роля на кукловода и да навлезнат в дебрите на още едно изкуство - кукления театър. Срещата с куклите, текстовете, репетициите и декорите бе умело ръководена от Катерина Велчева, студент втора година в Благоевградския университет, специалност Актьорско майсторство.

На 31 август, в рамките на честването на 90-годишнината на читалището ни, се състоя и дебютния им спектакъл, който показа на зрителите, изпълнили големия салон, че децата имат таланти, каквито дори не са предполагали. В бъдеще, с работа и през следващите ваканции, ще могат да представят все по-сложни и дълги пиеси, с които да радват публиката.

С басни за по-малките и приказката за Пепеляшка, изпълнена от по-големите актьори започна дейността на театралната ни трупа. Участваха (представени по азбучен ред): Атанас Караиванов, Борислава Гюрова, Габриела Романска, Георги Караиванов, Ема Доковска, Иво Гердов, Илиян Топчев, Катрин Илиева, Кристияна Първанова, Любомир Топчев, Мария Гердова, Памела Будурова, Ралица Радулова, Роберт Йозов, Силвия Кърчева. Режисьор на спектакъла бе Катерина Велчева.

Спектакълът е реализиран в рамките на проекта "Маскирани ръчички разказват", финансиран от Дарителски кръг "Развитие" на Фондация "Работилница за граждански инициативи".

Видеозаснемане и монтаж - Александър Живков.