Бърдарски геран е място, където животът кипи дори тогава, когато като че ли всичко е замряло. След вихъра на летните турнета и концерти, в ежедневието на есенната работа, сред шума на започналите да падат листа две жени с горещи сърца, обич към песента и читалищната дейност се събраха, за да попеят. Идеята на няколкодневния обмен на песни е обогатяване на репертоара на певческия състав към нашето читалище.
Стефка Калапиш не е банатска българка, но от 47 години е свързала живота си с Бърдарски геран , където идва като невеста, а Роза Рашкова Найденова преди около 50 години напуска родното Бърдаре, защото се омъжва в друго населено място.
Съседки някога в младостта, сега отново се намират в обичаното село. Спомените за миналото и младостта, песента, която не умира, желанието да научат нещо ново, удоволствието от общуването помежду си с цел да допринесат за развитието на читалищната дейност изпълва миговете заедно.
Две жени, разменили местата си в две различни общности, намират начин да направят нещо за Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран с мисъл за бъдещата усилена работа и предстоящите изяви. Свързват ги толкова много неща – улицата между съседните им къщи, топлотата в очите и сърцето, песента и спомена, но най-вече мисълта за бъдещето – такова каквото сами изградим, защото то зависи от всички нас.
Чуйте някои от песните им:
В изключително богатата програма влизаха литургия, представяне на сватбен обичай „Прощаване на булката в бащиния дом” и дегустация на храни. В три отделни къщи бяха приготвяни типичните асеновски специалитети „Райдуше”, „Трески” и прочутия асеновски „Шарен козунак”. За ценителите на изкуството имаше изложба на скулптора Кирил Мескин, който е родом от Асеново, а за припомняне на миналото бяха проготвени етнографски ателиета в стара банатска къща и етнографската сбирка в читалището.
Председател на кулинарното жури, което оценяваше приготвените с много обич и желание над 86 ястия, бе Иван Звездев, а заснетите материали по приготвянето на повечето от нещата ще можете да видите в предаването му.
Бърдарски геран се представи повече от успешно. Изложба на красиви сувенири, изработени от природни материали от вещите ръце на Мария Пенкова. Сватбарската сладка пита, изработена от момичетата от Танцовия състав „Палкенче” с помощта на Мария Караджова, председател на читалището, не спечели награда, но пък създаде толкова добро настроение и хубави спомени при приготвянето и представянето й.
Самодейните състави при Народно читалище „Съединение-1923” изнесоха тежестта в концертната програма на откритата фолклорна сцена. Танцов състав „Палкенче”, с хореограф Маргарита Тошкова, в конкуренция със състави от Никопол, Славяново, Ореш, Санадиново, Муселиево, Новачене, Дебово, внесе богатото разнобразие на фолклорните области, уникалността на банатския български фолклор, красотата на изпълненията и носиите, които завладяха публиката и оставиха спомени, траещи поне до следващия фестивал.
Репортаж по националната телевизия bTV.
Видео от концертната програма:
"Хайдат, брайкя, да се пребереми"
Като съпътстваща инициатива бе и представянето на книгата "Празнична трапеза на 
Самодейци от Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран посетиха село Иваново (Сърбия) от 8 до 10 юли 2011 г. и взеха участие в срещата на банатските българи от селата Иваново, Бърдарски геран и Винга (Румъния).
В концертната програма на 9 юли участниците от трите села завладяха публиката със своето майсторство, красотата и разнообразието на носиите. Контактите и общуването между банатските българи са гаранция за продължаващото тяхно присъствие като общност, която пази корените си и съвместно гради бъдещето си.
Народно читалище „Съединение 1923” – с.Бърдарски геран уведомява своите почитатели и приятели, че ни очаква едно пълно със събития лято.
Очакват ни турнета и гостувания на нашите приятели от Сръбски и Румънски Банат.
Програмата е:
8-10 юли – Народно читалище „Съединение 1923” гостува в с.Иваново(Сръбски Банат) със спектакъла „Хайдат, брайкя, да се пребереми”.
15-17 юли – Стар Бешенов гостува на Бърдарски геран със самостоятелен концерт на 16 юли от 19 ч.
14-16 август - Народно читалище „Съединение 1923” гостува в с.Стар Бешенов (Румъния) със спектакъла „Хайдат, брайкя, да се пребереми”.
9 – 11 септември – Иваново гостува на Бърдарски геран и Бяла Слатина със самостоятелни концерти.
За повече подробности следете сайта ни редовно.
Народно читалище „Съединие 1923” организира изложба на художници от Бърдарски геран в обновената зала по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Единият от тях е Иван Филипов, който и досега живее в родното си село. Интересният му житейски път разказва история, която си струва да бъде запомнена.
Иван Филипов е роден през 1940 г. в с.Бърдарски геран. Родителите му по произход са хървати. Баща му Йосиф Филипов бил първият лицензиран изкупвач на злато в България. Отличен леяр, правил великолепни произведения от сребро и злато. Преселва се от Загреб в София през 1927 г., но тъй като бил католик, научава за красивото село на банатските българи Бърдарски геран и решава да се засели в него. В другото банатско село Асеново намира бъдещата си съпруга Лиза Павлова, която също била от преселниците хървати. Заселват се в Бърдарски геран, но майката умира на 33-годишна възраст скоро след раждането на четвъртото дете.
Последното от четири деца, Иван Филипов завършва основно образование в родното си село, а след това реалната гимназия в Бяла Слатина. Отбива военната си служба във Враца и това според художника е времето, равно на три университета, защото там има възможност да рисува. През целия престой в казармата само с това се занимава. Материали получава в изобилие, поръчките валят отвсякъде. Време и спокойствие за творчество има предостатъчно. Има огромни негови платна с маслени бои, които още стоят в поделението.
Талантлив и безспорно доказал се, той е приет в Художествената академия в София с малко странно условие – ще завърши, но няма да има право да заема ръководни постове. Това проклятие го преследва през целия му живот. Една от причините за странната му съдба е отказът му да влезе в Комунистическата партия. Големи негови проекти са успявали да видят реализация само с имената на негови колеги, които били „заслужили” да получат славата, макар да изнасял на плещите се целия къртовски труд.
Художествените проекти за честването на 100-годишнината на Бърдарски геран са негови, но тъй като не е бил член на БКП, проектите отново минават за одобрение и финансиране под чуждо име.
Завръща се в Бърдарски геран след дипломирането си и започва работа в новооткритото художествено ателие в Бяла Слатина, където работи повече от 10 години. След това е изтеглен във Враца, където работи 17 години към Съюза на художниците. Става бригадир на всички изпълнители, които отговарят за художественото оформление на обектите в целия окръг. Следващата стъпка е прехвърлянето му към област Монтана, когато трите окръга на Северозапада били обединени в едно, където работи до 1986 г.
След промените през 1989 г. заминава за Швейцария, където работи две години в Люцерн при реставрацията на една от най-известните забележителности в града - Chapel Bridge - дървен мост-параклис, построен през XIVвек, в който са изложени серия картини от XVII век. Картините се реставриват на всеки 100 години.
След кратък престой в България заминава за Германия, където работи четири години. Първоначално работи в цех за пластмасови произведения, където прави проектите. Това не го задоволява и търси друго. Тогава намира работа като реставратор на четири църкви. Прехвърля се в един печатарски цех, където прави проекти, но след година успешна работа там в Германия излиза закон, че който няма немски паспорт трябва да напусне страната.
Връща се в България, но вече трудно намира работа, а нервите, които изхабява по институциите рушат творческите му сили. Вече пенсионер Иван Филипов и досега се удивлява как е могъл толкова много картини да излезнат от ръцете му.
За изложбата в читалището в Бърдарски геран успява да събере само четири от тях. Първите две са портрети на дъщерята на художника.
С присъщия си ентусиазъм 84-годишния Петър Веризов от Бърдарски геран реши да се включи в концерта, организиран от Народно читалище „Съединение 1923” по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Извади старата цитра от тавана и ще изсвири една-две стари мелодии на нея, за да чуят малките палкенчета как са звучели инструментите, които са веселили техните баби и дядовци.
Петър Веризов е от музикантска фамилия. Роден е в Гостиля на 1 юни 1927 г. Баща му е Гюра Веризов, един от основателите на гостилската духова музика. Дико Илиев живял един месец у тях, когато с помощта на близки приятели и роднини на Гюра основали прочутата гостилска музика. През 1938 г. се преселват в Бърдарски геран.
Бащата станал майстор на струнни инструменти - цитри, китари, мандолини. Занаят, усвоен в комунистическите лагери в Белене и къде ли още не, където лежал заради несъгласия с новата власт в първите години след колективизацията. Синът Петър Веризов е интелигентен и много духовит, но поради „неблагонадеждността” на фамилията цял живот работел като дърводелец, строител и какво ли още не, а накрая се пенсионирал като овчар.
Дълги години свирил в духовата музика на Бърдарски геран. За това славно време увлекателно разказва много интересни истории, които си струва да бъдат записани, защото пазят памет за хора и събития, част от колоритната неофициална история на селото.
