На фестивал и в Търнава

Народно читалище "Напредък - 1898" с. Търнава с помощта на Габриела Раловска, кмет на село Търнава и със съдействието на Община Бяла Слатина за втора поредна година организираха Втория Общински фолклорен фестивал „Ехо в родния край- Георги Горелски”, който се проведе на 25 октомври.

Банатските българи от Бърдарски геран за пръв път участваха тази година и въпреки първия сняг и студа успяха да покажат красотата на банатския български танц и уникалните си носии.
Участници от Търнава, Бяла Слатина, Малорад, Селановци, Комарево, Горна Кремена, Габаре, Бели Извор, Брусен, Царевец, Крушовица и Соколаре превърнаха фестивала в запомнящо се събитие.

Повече снимки тук

Светлана Караджова

На деветото издание на „Кукурузени усмивки“

Снимка: Димитър Лъжов

Селановци и тази година посрещна стотици любители на фолклора, на доброто настроение и, не на последно място, на усърдния земеделски труд. Да си направиш снимка за спомен с уникалния „паметник на мотиките“ или просто да потропнеш хоро в рамките на двата фестивални дни, заедно с многобройните изпълнители, всичко това привлече за пореден път участници и гости.

Снимки: Димитър Лъжов

През първия ден на сцената преминаха 21 колектива от 19 населени места и седем индивидуални изпълнители. На втория ден, 18 октомври,  участниците бяха от 32 населени места с 42 колектива и шест индивидуални изпълнители". Заедно със състави от цяла Серверозападна България, имаше гости и от Бекет, Румъния, и Тараклия, Молдова.

В цялата пъстрота на разнообразието самодейците от Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран внесоха типичния за тях уникален стил, изпълнявайки банатски български песни и танци, както и български народни танци от различни фолклорни области.

Повече снимки тук и тук

Светлана Караджова

Празник на религиите - София 2014

 Снимка: Тереза Лукова

Самодейните колективи при Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран представиха католиците в България на проведения на 28 септември в столицата първи "Празник на религиите" под надслов "Толерантни в разнообразието – европейско измерение за модерна столица". Събитията се проведоха в парковото пространство пред Музея за история на София - пред Централната минерална баня. В 13.00 часа имаше представяне на шестте основни религиозни деноминации в България: Българската православна църква, Арменската апостолическа православна църква, Мюсюлманското изповедание, Католическата църква, Религиозна общност на евреите в България и Протестантската общност.

 

Снимка: Тереза Лукова

Събитието бе открито от Йорданка Фандъкова, кмет на София. Приветствие направи и проф. Рупен Крикорян, председател на Националното сдружение на религиозните общности в България.

В празника взеха участие представителни състави на отделните вероизповедания, сред които Камерният ансамбъл "Йоан Кукузел – Ангелогласният" с диригент доц. Димитър Димитров, Певческият състав и Танцов състав "Палкенче" при Народно читалище "Съединение – 1923″ – село Бърдарски геран, групата "Дулсе Канто", София госпъл хор с диригент Гери Балевска, група "Вест" с ръководител Нихат Адемов, Школа за арменски народни танци "Наири" – София с художествен ръководител Емма Шахинян. От 18 часа започна Вечерта на отворените храмове.

Снимка: Огнян Панов

Символично събитието се състоя в известния четириъгълник на религиозната толерантност в столицата – затворен между джамията, синагогата, католическата катедрала и православната църква света Неделя, разположени само на стотина метра една от друга в самия център на града. Освен тези четири религиозни общности, представени бяха и протестантската, и арменската църкви.

Съвместното съжителство с различни религиозни и етнически общности през вековете е направило българите толерантни, признават духовниците. За да запазим традицията, днес е необходимо по-добро познаване на другия и възпитание.

“Ние нарочно сме извадили от музея доста старинни неща, които са на 200 – 250 години, за да могат хората да ги видят и да ги пипнат, ако искат, да разберат точно за какво служат. Това е шофарът, който ние надуваме на Рошашана, точно в момента, тази седмица сме в този празник, това е нашата Нова година.”, каза Роберт Джераси, председател на религиозната общност на евреите в България.

Да подкрепят каузата на толерантността дойдоха посланици, сред които на Израел и Съединените щати.

Повече снимки от фотографите Будимир Генов,  Тереза Лукова , Огнян Панов и Светлана Караджова.

Светлана Караджова

На седмото издание на фестивала „Живо наследство“

Самодейците при Народно читалище "Съединение-1923" отново участваха на фестивала „Живо наследство“, който се проведе на 6 септември на Лятната сцена в Борисовата градина.

Български народни песни и хора, банатски обичаи и каракачански танци, възстановка на ритуали, демонстрация на древни техники за изработване на сувенири от восък, метал и мъниста, бяха представени на седмото издание на Фестивал „Живо наследство“. Събитието се организира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Над 400 участника от 23 организации от цялата страна посрещаха гостите на фестивала с разнообразна и интересна програма. В 17 интерактивни ателиета всички посетители успяха не само да видят на живо как се плете „на кори“, как се правят шевици, бижута или кукли от царевична шума, как се леят восъчни свещи, но и сами да си измайсторят сувенир. По време на фестивала всички желаещи имаха възможност да се снимат с над 200-годишен сватбен костюм от Югозападния район на България.

Специални изненади очакваха и любителите на кулинарните изкушения. Вкусни български ястия, приготвени по традиционни рецепти, месене на хляб от лимец и подквасване на мляко, помогнаха на  гостите да се „върнат“ на трапезата на нашите баби и прабаби. Най-малките имаха възможност да се запознаят с позабравени игри, като спукано гърне и пускам кърпичка.

Фестивалът представя инициативите от програмата „Живо наследство” на ФРГИ, с подкрепата на Фондация „Америка за България”. Програмата има за цел да възстанови, съхрани и предаде фолклорните традиции от различни региони на страната.

Повече снимки тук

Светлана Караджова

На празника на град Чипровци

По покана на кмета на Чипровци г-н Анатоли Първанов на 5 септември самодейците при Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран взеха участие в честванията, посветени на 390 години от създаването на първото светско училище в Чипровци 1624 г.

Силното банатско българско присъствие придаде особена атмосфера на събитието. Среща на разпилените в три държави потомци на преселниците след Чипровското въстание, които участваха във фолклорния концерт „Чипровски корени“, представяйки многоликостта на общността, родена след преселението. Представители на Винга, Български геран, Бело блато, Стар Бешенов, на с. Ореш, като връзка с католиците от Северна България, останали в родното гнездо и непотърсили път отвъд Дунава.

В научната конференция, посветена на 390 години от създаването на първото светско училище в Чипровци 1624 г. участва и министър-председателят на България г-н Георги Близнашки, както и представители на Католическата и Православната църкви.

Танцовият състав от Нови сад, Сърбия и ансамбъл „Българче” от Винга, Румъния украсиха с майсторството си завършека на концертната част от програмата.

Благодарим на г-н Анатоли Първанов, кмет на Чипровци, за грижите към групата ни по време на престоя в красивия балкански град! Подаръкът от Бърдарски геран, връчен от Светлана Караджова, е кукла в банатска българска носия, изработена от Петя Бобойчева.

Повече снимки тук

Светлана Караджова

Млади таланти гостуват на наша сцена

Детско-юношески клуб „Слънчице“ от село Попица заедно с доброволци от Дома за стари хора в Попица представиха в големия салон на Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран пиесата „Седянка без седенкари не е весела“.

Постановката е дело на младия Детелин Хитков, а участници още са Силвестър Маринов, Сашо Шурев, Антонина Сиракова, Катя Симеонова, Виви Нуева, Симона Илиева, Дияна Елинова, Северина Валентинова, Цеца Цветанова, Димитър Йорданов, Цвети Пашовска, Китка Иванова и Катя Миткова.

На сцената имаше и представители от Бърдарски геран – две жени, които домуват в Дома за стари хора – Катерина Саламанова и Роза Радкова.

Актьорите бяха подпомагани от вещото съдействие на Иван Ценов, директор на Дома за стари хора, който се грижеше за озвучаването и техниката.

Децата и младежите на Попица показаха как могат сами да се организират, да творят и осмислят времето си, създавайки театър, а жителите на Бърдарски геран ги аплодираха горещо. Подадена ръка в началото на пътя означава много – съпричастност и насърчение, изразени в усмивка и отворено сърце. Надяваме се на нови срещи със следващите им постановки!

Повече снимки тук 

Светлана Караджова

На фестивала в Асеново 2014

Колективите при Народно читалище „Съединение-1923“ участваха във фолклорната сцена на четвъртото по ред издание на кулинарния фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село”, в което се включиха участници от цяла България и от чужбина.

Танцов състав „Палкенче“ покори публиката с майсторското си изпълнение на банатски български и шопски танци, като заслужено получи възторжената оценка на публиката за най-добър танцов състав на фестивала.

Повече снимки тук

Над 130 вкусни, майсторски приготвени ястия очакваха оценката на комисията, чийто председател и тази година беше Иван Звездев. Награди имаше и за престрашилите се да пробват да  приготвят за първи път банатска вкусотия под вещото напътствие на местни майстори готвачи.

Чуждестранното участие беше и българско по своята същност, защото живописният и отрупан с ястия щанд на гостите от Телеорман, Румъния, представи българите в този край на северната ни съседка. А най-екзотични бяха представителките на Нигерия, които показаха типична за тяхната страна кухня. Общо представители на 25 селища от страната показаха традиционна банатска кухня и ястия, характерни за края, от който са.

„Това е и идеята на фестивала „Банатски вкусотии – традициите на моето село” – да даде  възможност на участниците да се представят и с традиционните за техния край ястия, освен с характерната банатска кухня”, обясни Мария Иванова, секретар на читалище „ Петър Парчевич 1927”, което е организатор на кулинарното събитие в Асеново.

И тази година щандовете обилно бяха отрупани с уханни пити и баници, палачинки, пълнени чушки с боб, различни вкусотии, на които имената трудно се запомнят, постни лютики, разядки, сладкиши и торти. Не липсваше просеник и качамак.

Трудна беше задачата на журито да избере най-добрите, но за „Баш майстор на банатско ястие” беше обявена Ани Богданов, от село Винга Румъния. Призът за „Най-вкусно традиционно ястие” отиде при Емилия Стоянова от Санадинова за нейния „Умен сладкиш”. С награда „Най-автентично традиционно ястие” беше отличен оризът с шаран по Орешки. Наградата „Най-атрактивен щанд” получиха гостите от Черквица. Специалната награда на журито беше присъдена на Анка Караджова за нейната „Мъкарина”.  Бяха присъдени още две специални награди – едната за млечни продукти, която взеха семейство Чушкареви от Чипровци, а участниците от Телеорман, Румъния получиха специалната награда за ентусиазъм и артистично представяне. Журито отличи и една много любопитна и нетрадиционна рецепта за приготвяне на шоколад от сини сливи, представен от Таня Ватева от Любеново.

Фестивалът “Банатски вкусотии – традициите на моето село”се провежда в рамките на проект на сдружение „Платформа АГОРА”,  финансиран от Фондация „Америка за България” и  е под патронажа на кмета на община Никопол – Емил Бебенов, който откри фестивала. По повод фестивала в село Асеново беше и Емилия Лисичкова, председател на сдружение платформа „Агора”.

Светлана Караджова