Бърдарски геран на Шестия фолклорен събор на католиците в Ореш

За пореден път самодейците от читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран участваха на събора в Ореш, който събира католиците от Северна България. В някои от изданията на събора участваха и католиците от Южна България и банатските Българи от Румъния, но тази година бяха само представителите на Никополска епархия.
Село Ореш е най-голямото село в община Свищов, католическо село, което е дало видни българи като Филип Станиславов, чието име носи читалището.

Съборът започна с литургия от 9 ч. в храма „Безскверно зачатие на Дева Мария”, след това с шествие домакини и гости се отправиха към читалището, където в 10,30 ч. започна няколкочасовия концерт. Единението между Църквата и читалището си личеше през цялото време – от съвместната организация, от името на читалището за която отговаряше Анка Капелова, председател на читалищното настоятелство, до топлите думи, отправени от сцената към свещениците и сестрите – възрастни и деца изразяваха своята обич, уважение и признателност със слово, песен и музика.

Г-н Любомир Иронов, кмет на село Ореш откри празника, а в приветствията на кмета на община Свищов г-н Станислав Благов, на г-н Андрей Захариев, заместник-ректор на Стопанската академия в Свищов, и двамата родом от Ореш, се съдържаше признателност и гордост от факта, че съборът вече толкова години продължава да събира католиците и да е един обичан празник през пролетта. Гост на тържествата бе и Надежда Михайлова, заместник-председател на Народното събрание.

Един интересен факт съедини още по-живо гости и домакини – още с изпълнението на химна на село Ореш, чийто текст е писан от Павел Куков от Гостиля, банатските българи и католиците от старите села заедно отдадоха почит на селото и на автора на песента, присъстващ в залата.

Изпълнения на многобройните певчески и танцови формации към читалище „Филип Станиславов” с.Ореш се редуваха с изпълненията на гостите, от които първи се представиха банатските българи от Бърдарски геран. Макар и в намален състав те се представиха на високо ниво и бяха особена атракция за италианците сред свещениците, както и за медиите.

Банатски песни представиха и самодейците от село Гостиля, а читалището в Асеново показа уникалните си носии и танци, както и специфичните си песни.
От банатските села последно се представи Драгомирово със стари градски песни.
Малчика запълниха картината на носии и фолклорни изпълнения, а няколкото състава на читалище „Христо Ботев” – Белене взривиха публиката с невероятно добрите си изпълнения.

Село Ореш е надарено с певици – за своята любима публика пя и младата певица Анна Фердинандова, а на финала празникът премина в кръшни хора, виещи се на сцената и в залата под звуците на песните, изпълнявани от Катя Лазарова.

Един невероятно богат на багри и музика празник, топло гостоприемство, изливащо се от очите и сърцата на всички домакини. Всеки се тръгна в късния следобед понесъл спомен от Ореш в сърцето си – така както всяка година, с обещание догодина отново да се срещнем, а защо не и да сме повече…

Седянка през май

На 22 май в читалището обединихме два повода в един празник – наближаващият 24 май, Ден на българската просвета и култура, и желанието ни да покажем на обществеността новата продукция на самодейните колективи. С "Върви, народе възродени" бе открита вечерта, а след това в духовита седянка, наситена с песни и шеги, самодейците зарадваха публиката с талантите си.

Гости на тържеството бяха инж.Венцислав Василев, кмет на община Бяла Слатина, народният представител Георги Божинов, кметове на съседни села.

За пръв път бе подготвена седянка с активното участие на всички самодейци – от писането на сценария, до изпипването на най-дребните детайли.

„На гости на Франушка и Иванчо” бяха поканени всички, за да попеят, потанцуват и да се повеселят с разказите „от едно време”, с вицовете и гатанките. Звучен банатски български диалект се лееше от сцената, публиката се смееше и пееше наред с певците, а младите танцьори за пореден път обраха най-бурните овации.

За пръв път на сцена бяха показани новите български народни носии, ушити с материали, закупени с парите, получени по проект.

Участие в празник на Полигона за борба с градушките

Самодейците към читалище „Съединение-1923” внасят красота и празничност навсякъде където се появят с носиите, танците, усмивките си. Така бе и днес. По покана на Регионалната дирекция „Борба с градушките” – област Враца, разположена на територията на Бърдарски геран читалището взе участие в откриването на уникална новоизградена система за борба с градушките.

Директорът на Дирекцията г-н Иван Игнатов откри тържеството, на което присъстваха инж.Тодор Върбанов, областен управител на Монтана, г-н Георги Раловски, зам.-областен управител на Враца, инж.Венцислав Ценов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките”-София, инж.Венцислав Василев, кмет на община Бяла Слатина, г-жа Цветомила Спасова, кмет на с.Бърдарски геран, специалисти от „Електрон” ЕООД и „Мултипроцесорни системи” – София, изградили тази уникална система.

Поздрав към гостите и домакините поднесоха младежите от танцовия състав при читалище „Съединение-1923”, които представиха пет банатски български танца, а красивите им специфични носии възхитиха не само журналистите от централните медии, отразяващи събитието.

Районната дирекция „Борба с градушките”вече повече от 37 години защитава 1 700 000 декара обработваема земя на територията на Врачанска и част от Плевенска област. През последната година с усилията на уникалните специалисти от фирма„Електрон" ЕОД, „Мултипроцесорни системи” и специалистите физици и инженери от Изпълнителна Агенция „Борба с градушките” е създадена уникална автоматизирана система от радари и изстрелващи ракети устройства, която на този етап е единствена в света.

Такава система бе открита днес в Регионална Дирекция „ Борба с градушките"-Враца област. Тя ще обслужва четири области – Враца, Плевен, Монтана и Видин с всичките 7 милиона декара обработваема площ и 400 милиона евро продукция.

Радарът има обхват 250 км. В България работят само още два такива радара – в Сливен и в Горен чардак, Пловдивско. Те покриват цялата територия на страната заедно с части от Сърбия и Румъния. Информацията от трите радара се събира и се изпраща в централен сървър, откъдето се ползва от метеоролози, авиация, гражданска защита, световни и европейски метеорологични организации.

Ваканционният курс по танци приключи

Една седмица усилени репетиции за малки и големи беляза и тазгодишната пролетна ваканция. Вече стана традиция по време на априлската почивка за учениците читалищното настоятелство с финансовата подкрепа на г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, да кани г-жа Маргарита Тошкова, хореограф от Русе .

Този път в уроците се включиха и малките – нямаше много желаещи, но се надяваме по време на лятната ваканция, когато пак има интензивен курс по танци, децата на сцената да бъдат двойно повече. Курсът на малките бе напълно безплатен за родителите, благодарение на дарител, пожелал да остане анонимен, който пое хонорара на преподавателката. Сърдечно му благодарим за съпричастността!

За големите батковци и каки от танцовия състав тази седмица също беше тежка – научиха нови танци, а банатските български танци се сдобиха с нова хореография благодарение на Маргарита Тошкова, за което читалищното настоятелство от сърце й благодари. С много фантазия и любов към танца тя успя да превърне петте запазени от дедите ни танца в нови варианти - атрактивни и раздвижени, улавящи вниманието на публиката от началото до последния такт.

Благодарим на Маргарита Тошкова, на самодейците от танцовия състав и на малките танцьори за желанието, упоритостта и търпението през тази седмица.

Танцьори, сцените ви очакват!

Печеливш проект в конкурса „За чиста околна среда”

От Министерството на околната среда и водите чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран спечели финансиране по проект „Почистване, озеленяване и изграждане на беседка в двора на читалището” на стойност 3 000 лв.

На 2 април от 16,30 ч. в Бизнес центъра в Бяла Слатина народният представител Георги Божинов се срещна с кметове, председатели на читалищни настоятелства, директори на училища и детски градини, които са бенефициенти по програма на ПУДООС за чиста околна среда на обща стойност 120 000 лв.

Георги Божинов е председател на парламентарната Комисия по околна среда и водите и с неговото съдействие 21 проекта от община Бяла Слатина успяха да влезнат сред печелившите, с което община Бяла Слатина става общината с най-много спечелени проекти.

На среща с журналисти във Враца г-н Георги Божинов предложи с тяхна помощ да се организира вторичен конкурс в общината между спечелените проекти и да се види къде ще е постигнат най-добър резултат след реализацията им. За най-добрите ще има и награди, като участниците ще бъдат разделени на секции – община и кметства, читалища, училища и детски градини. Целта е да се постигне максимално участие на граждани, по-голяма инициативност и чрез доброволен труд да се даде възможност отпуснатите средства да идат само за материали, за да се разшири обхвата на проектите.

На фестивала в Попинци

Танцовият състав при читалище „Съединение-1923” участва за пръв път във Фестивала на маскарадните и кукерските игри, който се проведе в село Попинци, община Панагюрище.
Участието стана възможно благодарение на община Бяла Слатина, която уважи традицията в Бърдарски геран да се празнува Фършанги (от цялата община само в Бърдарски геран има карнавал по време на пролетния празничен цикъл) и подпомогна читалището да излезе на по-престижна сцена като даде възможност на повече хора да видят как банатските българи празнуват влизането в постното време преди Великден.

Фестивалът има за цел да покаже фолклорните традиции, свързани със зимните и пролетни български празници на маскарадните игри и да съдейства за съхраняването и популяризирането им сред младите хора. Той се провежда от 1977 г, през интервал от три години и се утвърждава като единствен в пазарджишка област.

Организатори са Читалище “Искра” и Кметство Попинци, със съдействието на Община Панагюрище. И тази година фестивалът се проведе под патронажа на Кмета на община Панагюрище г-н Георги Гергинеков. Финансира се от Община Панагюрище и от спонсори.

В Дванадесетия пореден фестивал участваха 22 кукерски състава, представители на читалища от 13 общини – Раковски, Костенец, Карлово, Лесичево, Земен, Ковачевци, Брезник, Бяла Слатина, Септември, Елин Пелин, Челопеч, Калояново и Панагюрище.
За първи път в с. Попинци своите обичаи ще покажат кукерските състави от с. Дивля (общ. Земен), с. Долна секирна (общ. Брезник), с. Бърдарски геран (общ. Бяла Слатина), с. Габра (общ. Елин Пелин) и гр. Баня (общ. Карлово).

Съставите дефилираха пред жури, съставено от фолклористи – ст.н.с. д-р Албена Георгиева (институт по фолклор при БАН), гл.ас. Георги Гаров (Катедра по хореография в Югозападен университет „Неофит Рилски” Благоевград и Георги Керкеланов, фолклорист в Исторически музей Панагюрище.

Танцовият състав на читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран участва и в концерта в събота вечерта, като представи банатския български фолклор. За целта в ранното утро тръгнахме, носещи народни носии и маскарадни костюми с добро настроение и очакване за нови запознанства. Снимки в снега по планините, разходка из Панагюрище и много слънце белязаха първата част на деня. Настанихме се в с.Баня, община Панагюрище, в почивна станция „Оазис”, която разполага със закрит басейн с минерална вода, работещ денонощно и младежите имаха удоволствието да се къпят и плуват по всяко време в горещата вода.
Кратка почивка, репетиция и потеглихме за Попинци, където ни чакаше г-жа Донка Шопова, секретар и библиотекар на читалище „Искра”. Изключително любезен домакин тя ни оказа пълно съдействие както при организацията на участието и настаняването ни.

На площада в село Попинци на 28 март вечерта бе открит фестивала с приветствие към гостите и жителите на Попинци от г-жа Нона Загорска – кмет на с. Попинци и председател на организационния комитет. В концерта участваха самодейните състави от читалище “Искра”, самодеен състав за банатски български фолклор с. Бърдарски геран и Фолклорна формация “Пендари”-гр. Сандански.

Истинският фестивал с кукери и звън на чанове се развихри още в 9 ч. в неделя. Заприиждаха съставите от всички участващи общини и пространството около центъра и площада се изпълни с причудливи създания, страшни маски и характерни персонажи.
Малката група на банатските българи от Бърдарски геран почти се изгуби сред другите ужасяващи персонажи, представени от читалища, довели по 50-60 и повече човека за участието си в престижния фестивал.

За участниците от Бърдарски геран имаше малко утешение – не бяха единствените католици в целия този фееричен водовъртеж. Читалище „Св.св.Кирил и Методий” град Раковски с председател Александър Алексиев доказа, че имат традиции в кукерските игри, развити и от многобройните им участия в страната и на различни карнавали в чужбина. Неслучайно те взеха трета награда на този фестивал, изпреварвайки много от участниците.

Специални „сладки” награди от общинските съветници, представени от г-н Христо Костурков, имаше за три от съставите, като една от тях отиде при танцьорите на читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран за изключително доброто им изпълнение във вечерния концерт при откриването на фестивала. Наградата бе торта, връчена от Анна Лукова Пелова, първата световна шампионка и рекордьорка, европейска шампионка и многократна шампионка по спортна стрелба.

Въпреки дъжда, който валя през целия ден, всички участници направиха празника запомнящ се. Никой не се уплаши от капките, падащи от небето, а хорото се ви дълго на площада, докато уважаемото жури класираше участниците след последните участници в 15 ч. Трябва да отбележим, че най-активно в тази част от фестивала се представи танцовият състав от Бърдарски геран – освободени от напрежението младежите показаха, че умеят да играят хоро точно толкова добре, колкото и банатски български танци.

Пътят на връщане, както винаги, бе по-къс от този на отиване. В 21 ч. благополучно пристигнахме в Бърдарски геран.

Всеки донесе със себе си вълнуващи преживяния, спомени за нови срещи и запознанства, емоции и най-вече опита от досега с различната традиция, с различната култура на езическите страховити маски и кукери. В ушите ни дълго продължаваха да звучат звуците на този ден…

Читалището с проект, одобрен от Фондация „Лале”

Преди месец читалищното настоятелство в Бърдарски геран подаде проект, разработен с помощта на Община Бяла Слатина, за създаване на Дневен център за работа с деца „Палкенче”. Проектът е с продължителност 12 месеца и е на обща стойност 16 613,72 лв. Фондация „Лале” осигурява 5998.94 лв за материали за ремонта на две помещения в сградата на читалището, а средствата за ремонтните дейности и последващата работа с децата ще бъдат осигурени от Общината, от читалището и от частни фирми, които подкрепят начинанието.

Проектът е одобрен и читалищното настоятелство пое отговорността да спазва принципите на Фондация „Лале”, които са Диалог, Отговорност, Зачитане, Участие, Прозрачност и Сътрудничество. Ангажира се да е коректен партньор в съвместната работа за благото на децата на село Бърдарски геран.

Целта на проекта „Дневен център за работа с деца „Палкенче” е да осигури условия за извънкласни форми за работа с децата в селото. Читалищното настоятелство поема тази дейност като своя непосредствена задача, обусловена от същността на неговата мисия. От учебната 2008/2009 година, в селото няма училище. Ежедневно децата се извозват до гр.Бяла Слатина и връщайки се след училище те нямат подходяща база за общуване и развитие на дейности според техните потребности и интереси.Пътят за решаването на този проблем е създаването на Дневен център за работа с всички деца на селото. Това е една необходима и изключителна потребност за Бърдарски геран.

Селото има своя специфика в историята си, обичаите и традициите. То е част от общността на банатските българи, която е разпръсната на териториите на три държави – Румъния, Югославия и БългарияЦелевата група, за която е предназначен проекта, са 81 деца. Всички те проявяват интерес към цялостния живот в селото и се включват активно според възможностите си във всички празници, чествания и мероприятия. Именно този интерес и активност на децата мотивират настоятелството да търси пътища и средства за обогатяване на ежедневието и възможността на най-малките жители на Бърдаре /местно название на селото/, да имат своя база, която да бъде използвана за тяхното свободно време и израстване.

В живота на селото са приобщени и децата от специализираната институция –Дом за деца лишени от родителски грижи. 30-те деца на възраст от 7 до 16 години са в целевата група по проекта, наброяваща 81. Те също учат заедно с другите деца в общинския център и се нуждаят от място за контакти и изяви в свободното си време.Отдалечеността от общинския център и ограничената финансова възможност на по-голямата част от семействата не позволяват на тези активни и любознателни деца да се ползват от новите и модерни практики на общуване и получаване на информация.

Обособяването на такъв център е от голямо значение не само за селото. Създаването на условия, отговарящи на съвременните потребности за развитието на детската личност, е модел и предизвикателство за организациите във всички села както в общината, така и за региона. Това е едно от условията и за устойчивостта на проекта и силен мотив за надграждане на дейностите след неговото приключване. Ще има възможност за обмен на информация, съвместни инициативи и бъдещи приятелства, както и контакти за европейско сътрудничество, за което вече е поставено началото. Връзките с техните връстници от населените места на банатските българи в Румъния и Сърбия са ежегодни, което е предпоставка за създаване на приятелства, засилена комуникация на идеи, мнения, информация.

Дневният център за работа с деца „Палкенче” ще развива дейност в няколко направления. Занятията в Клуб „Палкенче” и неговите секции - "Опа-цупа" (за изучаване на характерни за селото автентични народни танци), "Айдет, дица, да запеем" (за издирване, записване и изучаване на банатски песни) и "История и култура на банатските българи" имат за цел съхраняване на банатските традиции и родовата памет. Това ще бъде нужната основа за всички идващи поколения. Наред със запознаването и пресъздаването на типичния за селото фолклор, децата ще се обучават и в изучаване на българските народни песни, танци и ритуали.

Кръжок „От нищу-нещу” ще помогне на децата да се докоснат до богатството и неповторимата красота на уникалната местна флора, да използват хартията и естествените материали за изработка на интересни изделия. Така те ще придобият необходимите им умения за естетика и хармония, а организираната изложба ще заинтересува все повече последователи за участие в кръжока.

Клуб „Работа в мрежа” ще формира умения за ползване на най-новите съвременни технологии за получаване на информация и комуникации. Занятията в клуба ще се провеждат по програма, съобразена с възрастовите особености на децата. Тя ще цели надграждане на наученото до сега и използването на компютърните новости за разширяване на контактите и заявяване на присъствие на всяко дете в глобалното пространство, чрез изработване на блог и web-албум. Ще се научат да правят презентации, които ще покажат на всички присъстващи на заключителния концерт. Презентирайки дейността на всички участници в проекта, на читалището и на селото, децата ще имат самочувствието на истински стопани на своя център и ще доказват полезността му за тяхното израстване. Те сами ще изработят поканите, дипляните и постерите за концерта.

Работата в мрежа ще улесни контакта с другите представители на банатските българи, които живеят в Румъния, Сърбия и населените места в България. Така отворена за всички деца и млади хора, мрежата ще бъде източник на идеи, споделяне на добри практики, нови партньорства и надграждане на вече реализирани инициативи. Наред с теоретичните знания ще има и значителен брой практични. Техния резултат ще бъде онагледен на заключителния концерт, придружен с изложба, където всички ще покажат наученото в заниманията по проекта.Обществената значимост, която ще получи този Модел на извънкласна работа, ще даде на децата увереност да бъдат участници, изпълнители, а така също и активни организатори по тяхна инициатива на редица чествания, с което ще внасят оня колорит и оживление, от което се нуждаят всички.

Резултатите от проекта ще са видими и измерими. Селото ще разполага с необходимата на децата и младите хора база за пълноценно осмисляне на свободното време. На 81 деца ще бъдат осигурени съвременни условия за контакти и общуване. Те ще бъдат поощрявани да развиват своята активност. Ще се създаде у тях усещането за принадлежност към всички прояви от живота на селото.

Успешната работа на групите ще спомогне за формиране на детски екип, който да продължи дейността след приключване на проекта. Съвместно с читалищното настоятелство ще се приеме дългосрочна програма. Ще се увеличат възможностите, изборът и участието на всички деца в плануваните дейности. Възможностите да научиш нещо ново създава силен мотив за участие. Правейки достъпни за всички деца новите технологии за получаване на информация и общуване, ще се създаде у тях стимул за работа в мрежа и обмен на информация с все повече техни връстници от Европа и света. Моделът „Дневен център за деца” ще бъде реалното доказателство за усилията на една неправителствена организация да осигури на децата от малкото, но будно село в равнината условия за развитие и израстване.