събота, 27 ноември 2010 г.

Одобрени сме за допълваща субсидия

Народно читалище "Съединение-1923" е едно от шестте читалища в общината, което ще получи финансиране на проекта, с който кандидатства през октомври за допълваща субсидия за подпомагане дейността на народните читалища, отпускана от Министерството на културата в съответствие с чл.90 на ПМС № 324/30.12.2009г. за изпълнение на държавния бюджет па Република България за 2010 г.

Сумата, дадена от Министерството, е на стойност 2 000 лв. и ще бъде използвана за смяна на дограмата на библиотеката, която се намира на втория етаж в сградата на читалището.

Крайният срок за завършване и отчитане на проекта е 31 януари, но читалищното настоятелство ще положи усилия да се справи с работата преди края на календарната година.

петък, 26 ноември 2010 г.

Представяне на книга за българите католици


Народно читалище “Съединение-1923” с.Бърдарски геран
и
Дружество на банатските българи в България

представят книгата на д-р Любомир Георгиев


"БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ В ТРАНСИЛВАНИЯ И БАНАТ
(ХVІІІ - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ В.)"

4 декември 2010 г. (събота) от 16 ч.
в Народно читалище „Съединение-1923” - с. Бърдарски геран


Католиците от Чипровския и Никополския край съставят ядрото на най-старата съхранена досега група български преселници. Емигрантите успяват да достигнат завидно място сред другите вери и народи в Трансилвания и Банат, без да изоставят своето българско име и самосъзнание. Нашите заселници превръщат името българин в знак за достойнство и привилегировано положение. Участта на онази друга България предизвиква размисъл какво би станало с нашия народ, ако бе приел католицизма вместо православието, ако бе писал на латиница вместо на кирилица, ако бе живял в Хабсбургската монархия вместо в Османската империя.
Тези хора правят българска история в пряк и преносен смисъл. Историята на България, завършена през 1761 г. от Блазиус Клайнер, остава чак до последната четвърт на ХІХ в. най-съответстващото на научните изисквания и същевременно детайлно описание на средновековното ни минало.

Следователно темата за българите католици в Банат представлява една изключително интересна и важна част от проучването на миналото на нашия народ в неговия балкански и европейски контекст. Особено значима е тя за техните потомци, избрали да се преселят обратно в „старото гнездо” България и обитаващи днес селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново.

Д-р Любомир Георгиев, научен сътрудник - архивист от Националната библиотека в София, е издирил материалите за книгата си от фондовете на различни библиотеки и архиви от България и Австрия. Представената книга е снабдена с приложения, с показалец на личните и на географските имена и представлява полезен справочник, което обаче не й пречи да бъде същевременно приятна и интересна за четене.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Честит празник, Гостиля!

Народно читалище „Съединение-1923” участва в честването на 120-годишнината на село Гостиля. На 6 ноември някогашни и настоящи жители на малкото селце, както и много гости и приятели се събраха, за да отбележат паметното събитие.

Обновеният храм „Пресвето Сърце Исусово” от 13 ч. се изпълни с хора, дошли да благодарят на Бог за всички тези години, за изпитанията и помощта, благодарение на които все още има Гостиля – с хората, с Барата, със седемте моста, с гъските и околните баири. Литургията бе отслужена от отец Стефан Калапиш, единственият в България засега банатски българин свещеник, в съслужение с енориста отец Койчо Димов. С припомняне на дългия път на банатските българи, подобен на пътя на евреите до Обетована земя, бе отбелязана особената роля на вярата в живота на преселниците, чийто живот във всяка една минута се крепи на Божията закрила.

Необичайно топлият есенен ден не приличаше по нищо на онази първа зима, която преживяват първите заселници на мястото, наречено Гостиля. Още с пристигането банатските българи са посрещнати негостоприемно. Настаняват ги в местността „Бойов геран” до с.Горна Митрополия, но отказват да им дадат земя и в началото на есента 86-те семейства си тръгват огорчени за Банат. По пътя спират да нощуват в Държавния соват „Гостиля”. Гладни, изморени, измъчени от несретите, изпращат делегация до Врачанския окръжен управител да им помогне. Той ги посреща радушно и веднага се разпорежда да им бъде дадено по 2 декара земя за построяване на жилища, а собствениците на мелници от Кнежа, Ставерци и Крушовене да помагат за изхранването през зимата. Зимата, която ги чака, няма да е лека. Болести, глад, мизерия съпътстват дните и нощите им. Голяма част от хорат умират. В тези дни на изпитания на помощ им идват хората от съседните села, които цяла зима им дават храна, за да оцелеят. Гостилчани помнят тази първа гладна зима и помощта от съседите, православни. Затова в знак на благодарност и до днес всеки преминал през Гостиля, независимо какъв е и откъде идва, е посрещнат радушно, нахранен и приютен.

Така топло и с усмивка бяха посрещнати гостите и на този празник – от Бърдарски геран, Асеново, Стар Бешенов, Плевен, София, Русе, от близо и далеч. Отличната организация се дължеше на Марияна Романова, кмет на Гостиля, която с помощта на всички жители, успя да превърне празника в събитие.
Поздравления от кмета на община Долна Митрополия, от Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, от кметствата на селата Асеново и Ореш. Особен поздрав и уважание бе присъствието на гостите от Стар Бешенов. Пали Велчов подари изображение на статуята на Дева Мария, която се намира в главния олтар на храма в Стар Бешенов, храмът, който са градили заедно нашите общи прадеди и с чиято закрила са тръгвали по белия свят банатските българи.

От името на Дружеството на банатските българи в България Светлана Караджова връчи почетна грамота на Павел Куков, единствения „певец на банатското в България”, който пише стиховете си на диалект и е един от стълбовете на културния живот в Гостиля. С грамота бе удостоен и Борислав Лоринков от Белене, който дари средства за ремонта на църквата, и благодарение на който храмът е спасен, а изключително подобрения му вид радва вярващите, давайки доказателство, че в селото, където първата построена сграда някога е била църквата, така и сега, когато разрухата превзема селото от всички страни, храмът продължава да се издига обновен и даващ надежда.

Вокалната група към читалището в село Гостиля поднесе музикален поздрав, като изпълни и песен за Гостиля по текст на Павел Куков, а младежи изпълниха откъси от стихове на гостилския поет на диалект. Вокална група от Клуба на пенсионера и инвалида в Крушовене зарадва присъстващите с неовяхващи шлагери.

С палкенски устрем се появиха на сцената самодейците от Народно читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран, за да предизвикат бурни аплодисменти още с първите тактове на обичаните и известни банатски танци. Певческият състав изпълни банатски български песни, както и някои „български”, както подчерта музикалният им ръководител Иван Франев, защото сред публиката сякаш имаше поравно както банатски българи, така и православни, но всички празнуваха с едно сърце и една душа.

На финала гостилчани и бърдарчани заедно изпяха „Хайдат, брайкя, да се пребереми” – песента, която е знак за обединение, която отваря перспективи за нови срещи и дава надежда за бъдещето. С духова музика, хора, веселие, разговори между нови и стари познати продължи празненството на площада до късно вечерта.