сряда, 21 декември 2011 г.

Концерт "Въз Бетлема"


Народно читалище "Съединение-1923" - с.Бърдарски геран

представя

Коледно-Новогодишен концерт "Въз Бетлема"

на 30 декември 2011 г. от 18,30 ч.
в големия салон на читалището.

Певческият състав, попълнен с млади изпълнители, е приготвил изненада за своите почитатели, а танцовият състав "Палкенче" в трите възрастови групи отново ще изпълни сцената с красотата и феерията на народните танци.

Изненада тази година е и участието на Католическа енория "Свети Йосиф", която се включва в празничната програма с пиесата "История една".

Заповядайте!


вторник, 6 декември 2011 г.

Речникът на проф.Стойко Стойков се завръща в Бърдарски геран



През 50-те години на XX век българският диалектолог проф. Стойко Стойков изучава в детайли банатския говор и като резултат издава две монографии "Банатският говор" (1967) и "Лексиката на банатския говор" (1968). Интересът към тях напоследък се възроди и това породи "завръщането" на тези книги в селото, от което са били събрани голяма част от материалите.

Първото дарение за нуждите на общността е от Марчела Маринова, която сканира и копира речника. Второто копие е подарено от Йолита и Иван Банчеви от село Гостиля, които са написали следното посвещение:

"Да не дава Господ да забравяме кои сме и откъде сме дошли!" Нека тази гореща молитва ни дава сили, на съвременниците и на бъдещите поколения! Надяваме се речникът на проф.Стойко Стойков да помага на всички".

Благодарим на дарителите! Копията можете да намерите в читалищната библиотека. Заповядайте!

неделя, 13 ноември 2011 г.

За любознателните - немските елементи в говора ни



Най-новото попълнение в библиотеката ни е забележителното изследване на Борис Парашкевов „Немски елементи в говора на банатските българи”.

Книгата е подарък от Снежана Карабенчева-Керн, която живее във Виена, но следи сайтовете, свързани с Бърдарски геран и реши да помогне на езиковедските дирения на любознателните му жители.

Изхождайки от основно проучената от Ст. Стойков лексикална и граматична система на българския говор в Банат (Румъния), в настоящата монография проф. Парашкевов прави обстоен преглед на немското езиково и културно влияние върху този обособил се преди близо 300 години извън пределите на страната български диалект.

В 425 речникови статии в етимологичен план са разгледани 466 заемки, възприети пряко или косвено от немския или чрез немския език, като в конгломерата от езици и говори в Банат са издирени възможно най-достоверно техните източници или съответствия в съседните немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски говори. 

БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. в Русе, е завършил специалността Немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където от 1968 г. последователно е асистент, доцент и професор по история и историческа граматика на немския език. През 1967 г. в Лайпцигския университет защитава дисертация на тема "Развой на адективното наречие в немски от най-старите паметници до Лутер". Водил е редовно семинари по увод в немската диалектология, историческа лексикология, фонология и морфология на немския език, чел е години наред лекции по историческа граматика на немския език в ПУ "Паисий Хилендарски", бил е гостуващ професор в университета на Делауер (САЩ) и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974-1978). Стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994).

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Конкурс, обявен от Фондация "Работилница за граждански инициативи"



Фондация „Работилница за граждански инициативи” обявява конкурс за есе и фотография на тема „Моето живо наследство”. Конкурсът е отворен за участие на деца и млади хора, включени по инициативите на фонд „Живо наследство” 2011. Възрастовите категории са две между 12 и 16 години и между 16 и 24. Участниците трябва да са на съответната възраст към 31 януари 2012, когато е и крайният срок за изпращане на есе или снимка.

Творбите ще се разглеждат от две журита, съставени съответно от 2 професионални фотографи и 2 писатели/журналисти и по 1 представител на ФРГИ.

Най-добрите творби ще бъдат представени на специална изложба-четене в София. Ще бъдат отличени общо 4 творби  -  2 първи места в категория есе, едно за възрастова група 12-16 и едно за 16-24 години.  По същия начин ще бъдат наградени и победителите в категория фотография. Наградите за победителите са безвъзмезден грант на стойност 500 лева, който да бъде използван за подкрепа на младежка инициатива на организациите, които победителите представляват, в областта на живото наследството.

Есето трябва да е между 1000 и 1500 думи. За конкурса по фотография всеки желаещ да участва трябва да изпрати 5 снимки във формат jpg, размер минимум 2048 пиксела (от късата страна). Темата - „Моето живо наследство” оставяме на интерпретацията на кандидатстващите: може да е пряко свързана с проекта, в който са участвали, неговото бъдещо развитие и т.н. или пък да представя друга лична визия за това какво е живото наследство.

Наградите за победителите са безвъзмезден грант на стойност 500 лева (за всяко първо место), който да бъде използван за подкрепа на младежка инициатива на организациите, които победителите представляват, в областта на живото наследството.

Желаещите да се включат в конкурса, могат да участват и с есе и със снимков материал в съответната възрастова група. Участието и в двете категории, есе и фотография увеличава шансовете ви за победа. 

Материалите трябва да се изпращат във Фондацията до 31 януари 2012 г., затова молим да ги пращате в читалището ни до 20 януари 2012 г.

събота, 24 септември 2011 г.

С песен в сърцето повече от 70 години

Мария Тошкова, Ана Чуканова и Катерина Тошкова са ветерани в нашето читалище. Пеят от както се помнят - в църквата, по седенки и забави, в читалището, по десетки сцени в страната и чужбина. Вече наближили 80-годишната възраст те все още помнят и пеят старите банатски български песни, които искат да предадат на младите. Тези, които трябва да дойдат след тях.

Затова в топлия септемврийски ден се събраха, за да ни попеят, използвайки възможностите на съвременната техника и да достигне посланието им до стотиците банатски българи по цял свят. В следващите дни ще пеят и със съпровод на акордеон, но сега можете да се насладите на акапелното им изпълнение:


вторник, 20 септември 2011 г.

Обмяна на репертоар


Бърдарски геран е място, където животът кипи дори тогава, когато като че ли всичко е замряло. След вихъра на летните турнета и концерти, в ежедневието на есенната работа, сред шума на започналите да падат листа две жени с горещи сърца, обич към песента и читалищната дейност се събраха, за да попеят. Идеята на няколкодневния обмен на песни е обогатяване на репертоара на певческия състав към нашето читалище.

Стефка Калапиш не е банатска българка, но от 47 години е свързала живота си с Бърдарски геран , където идва като невеста, а Роза Рашкова Найденова преди около 50 години напуска родното Бърдаре, защото се омъжва в друго населено място.

Съседки някога в младостта, сега отново се намират в обичаното село. Спомените за миналото и младостта, песента, която не умира, желанието да научат нещо ново, удоволствието от общуването помежду си с цел да допринесат за развитието на читалищната дейност изпълва миговете заедно.

Две жени, разменили местата си в две различни общности, намират начин да направят нещо за Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран с мисъл за бъдещата усилена работа и предстоящите изяви. Свързват ги толкова много неща – улицата между съседните им къщи, топлотата в очите и сърцето, песента и спомена, но най-вече мисълта за бъдещето – такова каквото сами изградим, защото то зависи от всички нас.

Чуйте някои от песните им:

"Люлякът облъхва"

"Фано мори, душманке"

"Иванке, либе Иванке"

"Слънце зайде"

"Три години, Кате"

вторник, 6 септември 2011 г.

„Моят поглед към традицията”


В края на лятната ваканция самодейните колективи при Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран дадоха възможност на гостите и жителите на селото да се докоснат отново до магията и вълненията на живота в голямото семейство на читалището ни. През това лято съставите се увеличиха, нови изпълнители и нови изпълнения под вещото ръководство на хореографката Маргарита Тошкова зарадваха емоционалната публика, която винаги ги аплодира с много обич.



Концертът на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран се осъществи по проекта “Работилница „От „Имало едно време” до Network”, по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата помощ на Фондация „Америка за България”.



Част от проекта е и фотографската изложба „Моят поглед към традицията” в една от залите на читалището, която показва различния и уникален свят на банатската българска общност с нейните делници и празници. Втората част на изложбата ще се състои по време на Фестивала Фършанги на 18 и 19 февруари 2012 г.






Продължителността на проекта е осем месеца, от края на юни 2011 г. до Фършанги, 19 февруари 2012 г. Общата стойност на проекта е 4 728 лв., а финансирането от Фондация „Работилница за граждански инициативи” е на стойност 2 500 лв.



Благодарим на самодейците – за дългите часове репетиции.



Благодарим на хореографката Маргарита Тошкова, че издържа стоически и това лято на напрегната работа с децата и младежите.



Благодарим на дарителите, с чиято помощ съставите ни гостуваха в Сърбия и Румъния – г-жа Цветомила Спасова, кмет на село Бърдарски геран, за пътуването до Сърбия и фирма „Виктория-93” в лицето на г-н Атанас Караиванов, който подпомогна турнето до Румъния.



Благодарим на дарителите, които подсигуриха средства и материали за новите носии на танцьорите – Ирина Босилкова, Милчо Босилков и Ани Мирчева.



Благодарим на кроячките, шивачките и всички взели участие в ушиването на костюмите – Цветелина Беличовска, Петя Бобойчева, Ирина Босилкова, Рацка Славова, Маргарита Тошкова, Светослава Кръстева и Габриела Маринова.



И накрая благодарим на Светлана Караджова, която създаде настоящия проект.



От името на родителите и близките на децата и младежите цветя и благодарности поднесе Ани Мирчева, която благодари на гореизброените хора, с чиято помощ работата в читалището ни това лято кипя и даде отлични резултати. Тя поднесе сърдечни благодарности на Мария Караджова, председател на читалищното настоятелство, която за пореден път успя да удържи в една обща посока разнородните и разностранни вълнения и трудности през цялото лято.



Пожелаваме Ви приятни минути с изпълненията на танцьорите и певците при Народно читалище „Съединение-1923”!




























































неделя, 28 август 2011 г.

"Моят поглед към традицията"

Народно читалище „Съединение-1923”

кани своите приятели и почитатели на концерт и фотоизложба
на тема
„Моят поглед към традицията”

на 5 септември от 19,30 ч.

Събитието се осъществява по проекта „Работилница „От „Имало едно време” до Network”, по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи” с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Заповядайте! Очакват ви изненади!

понеделник, 22 август 2011 г.

Фестивал в Асеново - "Банатски вкусотии - традициите на моето село"


През 2011 г. банатските българи в България се отвориха към формата на фестивалите и след Фършанги в Бърдарски геран, ето че се появи и кулинарния фестивал в Асеново под името „Банатски вкусотии – традициите на моето село”. Организиран от Народно читалище „Петър Парчевич” в рамките на проект на сдружение „Платформа Агора” – „Активни граждански общности през читалищата в България: втори етап”, финансиран от Фондация „Америка за България” и с подкрепата на Община Никопол, Кметство село Асеново и „Местна инициативна група Никопол – заедно можем”.

В изключително богатата програма влизаха литургия, представяне на сватбен обичай „Прощаване на булката в бащиния дом” и дегустация на храни. В три отделни къщи бяха приготвяни типичните асеновски специалитети „Райдуше”, „Трески” и прочутия асеновски „Шарен козунак”. За ценителите на изкуството имаше изложба на скулптора Кирил Мескин, който е родом от Асеново, а за припомняне на миналото бяха проготвени етнографски ателиета в стара банатска къща и етнографската сбирка в читалището.

Председател на кулинарното жури, което оценяваше приготвените с много обич и желание над 86 ястия, бе Иван Звездев, а заснетите материали по приготвянето на повечето от нещата ще можете да видите в предаването му.

Бърдарски геран се представи повече от успешно. Изложба на красиви сувенири, изработени от природни материали от вещите ръце на Мария Пенкова. Сватбарската сладка пита, изработена от момичетата от Танцовия състав „Палкенче” с помощта на Мария Караджова, председател на читалището, не спечели награда, но пък създаде толкова добро настроение и хубави спомени при приготвянето и представянето й.

Самодейните състави при Народно читалище „Съединение-1923” изнесоха тежестта в концертната програма на откритата фолклорна сцена. Танцов състав „Палкенче”, с хореограф Маргарита Тошкова, в конкуренция със състави от Никопол, Славяново, Ореш, Санадиново, Муселиево, Новачене, Дебово, внесе богатото разнобразие на фолклорните области, уникалността на банатския български фолклор, красотата на изпълненията и носиите, които завладяха публиката и оставиха спомени, траещи поне до следващия фестивал.

Репортаж по националната телевизия bTV.

Видео от концертната програма:

"Хайдат, брайкя, да се пребереми"

"200 години"

"Кърлига"

"Калушере"

"На мамень"

"Препичоре"

"Чардаш"

"Нема пара"

"Зако одиш на седенка"

"Дунавско хоро"

"Ръ`ка" (добруджански танц)

"Пролетен танц"

"Слънци трепти да заседе"

"Еленино хоро"

"Кръшно дунавско хоро"

"Времето менува"

"Петрунино"

"Тракийски танц"


сряда, 17 август 2011 г.

На Двете недели в Стар Бешенов

Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран гостува в Стар Бешенов за празника на селото „Двете недели”. Всички банатски българи, които произхождат от това най-голямо българско село в Банат, празнуват храмовия празник на 15 август и като свой празник, защото предците на всички са строили храма в Стар Бешенов преди да започнат да се разселват по света.

Програмата на празника включваше поднасяне на венци на паметника на загиналите във войните, където и Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, отдаде почит от името на всички жители на Бърдарски геран. В литургията, която бе центърът на честването в този ден, участваха жителите и многобройните гости на селото, дошли от близо и далеч, за да са заедно в този ден.

Концертът от 19 ч. събра в едно самодейци от селата Стар Бешенов, Бърдарски геран и българите от гр.Търговище, Румъния, както и колоритните гости от френската област Лимузен. Богатство на носии, ритми, красота и силна емоционалност на изпълненията – това бяха акцентите в продължилата три часа програма.

Групата от Бърдарски геран показа разнообразие на носии и танци от различни фолклорни области на България и прикова вниманието на публиката. Благодарим на хореографката Маргарита Тошкова, която подготвя от години танцьорите ни и с всяко лято нови и нови попълнения на състава и репертоара радват публиката.

Народно читалище „Съединение-1923” сърдечно благодари на фирмата „Виктория” ООД, в лицето на Атанас Караиванов – дарителите, благодарение на които това пътуване към корените стана възможно. Спонсорите осигуриха средствата за пътуването на състава и дори се включиха активно във вихъра на задкулисната напрегната работа по време на концерта.


Благодарим на хората, помогнали да бъдат закупени материали за нови носии на танцьорите – това са Ирина Босилкова и ЕТ „Милчо Босилков”, с чието съдействие танцов състав „Палкенче” вече има набор от шопски и тракийски носии.

Благодарим на всички, които се ангажираха носиите да бъдат ушити спешно преди турнето в Румъния, и жертваха от свободното си време, за да допринесат за красотата и самочувствието на танцьорите. Благодарим на Цветелина Беличовска, Петя Бобойчева, Ирина Босилкова, Светослава Кръстева и Маргарита Тошкова.

Видео от концерта вижте по-долу.

Отзиви от публиката:

Стефан Славов (Бърдарски геран):


ПРАЗНИЦИ В СТАР БЕШЕНОВ

С приповдигнато настроение жителите и гостите на Стар Бешенов посетиха Гала вечерта посветена на традиционния празник на селото и църквата - 15 август- Успение на Блажена Дева Мария.

В празника взеха участие съставите при Народно читалище „Съединение-1923” с. Бърдарски геран. След откриване на програмата от домакините на сцената в обновената Българска къща се появиха самодейците от Бърдарски геран.

С много талант и сърдечност под аплодисментите на присъстващите, певческият състав изпълни няколко песни, създадени от нашите предци, от автентичния фолклор на Банатските българи.

Кулминацията на вечерта бе представянето на танцовия състав „Палкенче”. С усмивка на лице,слънчеви, жизнерадостни и щастливи, подрастващите от състава „Палкенче” завладяха душите и сърцата на многобройната публика, която не спираше да аплодира тяхното умение и талант в изпълнение на традиционните банатски танци и танци от българския фолклор. Отлично се представиха и техните по-големи каки и батковци приковали аудиторията с грация и хармония в своите изпълнения.

След приключване на концерта към мен се обърнаха близки и познати от селата Винга и Бешенов с поздравления за прекрасното представяне на самодейците от Бърдаре. Почувствах се горд и удовлетворен от емоционалните оценки, за което като част от общността на банатските българи, участвали в тържествата, искам да изкажа едно голямо „Благодаря” на участниците и Читалищното настоятелство, че ме направиха щастлив и доволен от присъствието ми на тази празник.















събота, 23 юли 2011 г.

Одобрени сме по програмата „Глобални библиотеки” етап 2011


449 библиотеки от 166 общини в цялата страна кандидатстваха за включване по Етап 2011 на програмата. На 12 юли 2011 г. Управителният съвет на програмата одобри 147 кандидатури на библиотеки от 95 общини.

Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран получава оборудване обозначено като Пакет № 5 Б за библиотеки в селища под 1000 жители и налична площ минимум 12 кв.м., което съдържа:

3 настолни компютъра, от които 1 за библиотекар
1 многофункционален принтер тип Б
1 мултимедия и 1 подвижен екран
1 маршрутизатор (рутер)
1 комутатор (network switch) – 8 порта
........................................

Програмата „Глоб@лни библиотеки - България" е съвместна инициатива на Министерство на културата и Програмата на ООН за развитие. Инициативата се финансира чрез субсидия в размер на 15 милиона щ.д. от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс".

„Глоб@лни библиотеки - България" цели да улесни достъпа до информация, знания, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността чрез мрежата на обществените библиотеки. Програмата се стреми в рамките на пет години да повиши степента на използване на библиотеките в цялата страна и да помогне на българските граждани да се приобщят към глобалното информационно общество. Очаква се обществените библиотеки да разширят своя обхват и дейности, като се превърнат в по-привлекателни за посетителите места и играят все по-важна роля в местното развитие. Програмата насърчава набирането на средства и застъпничеството, за да помогне на обществените библиотеки да бъдат припознати като средища за промяна и знание.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Наш проект с висока оценка от Фондация "Лале"

В информационния бюлетин на Фондация "Лале" за месец юли проектът на Народно читалище "Съединение-1923" - с.Бърдарски геран "Всички поколения заедно" е избран за проект на месец юли.
По този проект бе ремонтирана още една от залите на читалището и по този начин бе разширено пространството на Дневния център за работа с деца "Палкенче".

Благодарим на Фондация "Лале" за подкрепата и оценката!

вторник, 19 юли 2011 г.

От Стар Бешенов в Бърдарски геран


По стъпките на нашите предци, които през годините са намирали пътя към Майката Родина, ориентирайки се по знаците, които водят до Бърдарски геран, на 15 юли група младежи и деца от Стар Бешенов изминаха разстоянието от "старото гнездо" на банатските българи до тяхната столица в България.

43 човека от Румънски Банат гостуваха на своите приятели и роднини по покана на Народно читалище "Съединение 1923" - с.Бърдарски геран, за да създадат в най-горещите дни на юли отново незабравим празник за всички ни. На 16 юли, събота, съвместният концерт на банатските българи отсам и оттатък Дунава събра многобройна публика от Бърдарски геран, Асеново, Гостиля, Враца, от близо и далеч.

Към изкуството на съставите "Палукенка" (Стар Бешенов) и "Палкенче" (Бърдарски геран) се присъедини и певицата Мария Хайлемас, която работи за българската секция на Телевизия Арад с изпълнения на банатски български песни, а уникалният й костюм впечатли с богатството си.


Павел Велчов, ръководител на съставите от Стар Бешенов, подари на читалището репродукция на изображението на Дева Мария от главния олтар на бешеновската църква, с пожелание Църквата да ни пази и занапред, така както ни е съхранила като банатски българи през годините.

Като съпътстваща инициатива бе и представянето на книгата "Празнична трапеза на
банатски ястия от село Асеново", създадена чрез проект по програма "Живо наследство" през 2010 г. от Народно читалище "Петър Парчевич" - с.Асеново. Мария Иванова, секретар на читалището, както и участници в екипа й, запознаха аудиторията с процеса на работа по книгата и с новите инициативи, свързани с тази тема - фестивалът, който стартира на 20 август в Асеново.

Преди обяд в събота бе игран футболен мач между самодейците от двете села, който завърши с приятелски резултат 3:3.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Гостуване в Иваново

Самодейци от Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран посетиха село Иваново (Сърбия) от 8 до 10 юли 2011 г. и взеха участие в срещата на банатските българи от селата Иваново, Бърдарски геран и Винга (Румъния).

В концертната програма на 9 юли участниците от трите села завладяха публиката със своето майсторство, красотата и разнообразието на носиите. Контактите и общуването между банатските българи са гаранция за продължаващото тяхно присъствие като общност, която пази корените си и съвместно гради бъдещето си.


неделя, 10 юли 2011 г.

Гости от Стар Бешенов

От 15 до 17 юли 2011 г. в Бърдарски геран ще гостуват деца и младежи от ансамбъла "Палукенка", село Стар Бешенов (Румъния), които под ръководството на Павел Велчов ще ни направят съпричастни на танците и песните на българите в Банат. Това е повод да си дадат среща банатски българи от различни краища на България.

Програмата за 16 юли, събота:

- От 18 ч. - Мария Иванова от с.Асеново ще представи в малкия салон на Народно читалище "Съединение-1923" книгата „Празнична трапеза от банатски ястия от село Асеново”.

- От 19 ч. - Концерт на ансамбъла "Палукенка" (Стар Бешенов) - в големия салон

сряда, 6 юли 2011 г.

Поезията като обединител



Присъствието на духовното в Бърдарски геран винаги е било достатъчно силно. Толкова силно, че да не остане незабелязано. На 5 юли в една от залите на Народно читалище „Съединение-1923” поетът Дамян Францов за пръв път представи свои стихове в родното си село. Партнирайки си чудесно с Валентина Бобойчева, която водеше диалога на срещата с умение и много обич към поезията и към хората на Бърдарски геран, успяха да сътворят забележителна духовно изживяване, превръщайки ни в съпричастници.

Дамян Францов, познат в родното си село само като синът на учителите Стоян и Гена Францови, или като братът на д-р Марияна Францова, при тази среща се разкри като невероятно чувствителен човек, излъчващ добро през усмихнатите си очи, успял да съхрани любовта към поетичното слово в ежедневието си на адвокат, работещ в столицата.

По думите на един от участниците в срещата Дамян дойде при нас и обедини чрез поезията всички – интелектуалци, свещеници, представители на властта, представители на различни партии, домакини, труженици на различни поприща, но всички тази вечер забравиха различните си възгледи. Пожеланието, изречено от един от тях бе след тази среща да успеем всички заедно да правим добро за Бърдарски геран – който както може, според силите и възможностите си, но обединени да вървим напред с ясната мисъл, че само заедно можем да успеем.
Председателят на читалището Мария Караджова благодари на автора и на всички за възможността да съпреживеем красотата на поезията му и пожела да има повече такива срещи в бъдеще.

Дамян Францов, поетът, останал непознат в родното си село, но издал вече шест стихосбирки, на 5 юли сътвори нещо ново, но не много различно от поетичните видения, които посещават просъниците му – една запомняща се среща между хора, които трудно се разделиха след като отекна и последния ред от прочетените стихове. Всеки отнесе в сърцето си нещо топло и красиво, смес от поезия, топли разговори, една реалност, която в сивото ежедневие все по-често забравяме, че съществува.

Повече за творчеството му вижте тук.

четвъртък, 30 юни 2011 г.

Творчеството на Дамян Францов


Народно читалище „Съединение 1923” – с.Бърдарски геран Ви кани на среща с поета Дамян Францов на 5 юли от 19 ч.

Творчеството му ще бъде представено от Валентина Бобойчева, а непосредственият контакт с автора ще допринесе за пълноценния диалог и опознаване. Един час за поезия, спомени и стари приятели - всичко това Ви очаква, ако изберете да бъдете заедно с нас!

Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Отново сме включени в „Живо наследство”

Фондация „Работилница за граждански инициативи” чрез “Живо наследство” тази година финансира две групи малки инициативи (нови за фонда и продължаващи, вече получили финансиране през предходната година), разработени от различни групи от жители на населени места от страната. За втора поредна година “Живо наследство” се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Народно читалище „Съединение 1923” – с.Бърдарски геран се класира сред деветте одобрени проекта за продължаващи инициативи. С миналогодишното ни участие бе създаден спектакълът „Хайдат, брайкя, да се пребереми”, а тази година проектът се нарича „Работилница „От „Имало едно време” до Network”. Създател и на двата проекта е Светлана Караджова.

Продължителноста му е осем месеца от края на юни до Фършанги 2012 г. на 19 февруари. Общата стойност на проекта е 4 728 лв., а финансирането от Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) е на стойност 2 500 лв.

Основната цел на проекта „Работилница „От Имало едно време” до Network” е да се даде възможност за усвояването на практически умения за създаване на материалните знаци на културата на общността с цел пренасянето им през времето и завръщането им като неразривна част от активния статус на днешните поколения. От разказите, започващи с „Имало едно време” и носталгията по някогашните спомени чрез проекта ще бъдат извикани за нов живот занаятчийски умения, които да дадат шанс на хората да създават предмети, знаци и символи на общността, които да послужат за основа на развитието на селски туризъм в Бърдарски геран и превръщането му в атрактивна туристическа дестинация с цялото богатство на смесицата между българското и придобитото от Австроунгарската култура, пренесена от Банат.

Съчетавайки се с постиженията от предишния проект по програма „Живо наследство”, ще се оформят пълния арсенал, с който общността ще може да се представя пред света и да отстоява както своето присъствие, така и да извлича ползи в практическия си ежедневен живот. От битието на приказките и спомените традициите ще оживеят, влизайки в сегашния живот на поколенията, които вече осъзнали в пълнота своята връзка с традициите, ще намерят начин да възстановят пътя от миналото до модерните технологии на съвремението.

Ще започнат обучение голям брой хора – деца, младежи, възрастни с цел всеки от тях да намери своята ниша в богатото наследство. Запознавайки се с тънкостите на отделните дейности всеки да добие обща представа за начина на изработване на артикулите, за начина на извършване на всяка от специфичните дейности, а впоследствие да направи своя избор и да развива тези умения, включвайки ги в своя живот и начин за препитание. По време на този процес част от тях естествено ще отпаднат, но всеки ще се е докоснал до богатството на съкровищницата и ще е променил начина на възприемане на материалната и нематериална култура на общността. Останалите до края ще са намерили мотивация, ще са открили интересите и уменията си да създават предметите, характеризиращи общностната култура, които ще им дадат възможност да приложат наученото, създавайки и продавайки изработените вещи. Този пазарен механизъм ще повиши мотивацията от подобни занимания и ще издигне имиджа на самата общност, ще й даде сили да оцелее и да се справя сама с прехода от минало към бъдеще.

Интересът към традицията в материалната култура на общността да бъде предизвикан чрез опитите да бъде осмислено по нов начин завещаното от прадедите и да се потърси неговото активно присъствие в днешния свят не само като артефакти и сувенири, но и навлизането му чрез най-различни проявления в модерното технологично ежедневие.
Организиране на конкурс и фотоизложба на тема «Моят поглед към традицията», както и на конкурс за от 5 до 15-минутен любителски филм на същата тема, ще предизвика младежите и децата, умело боравещи със снимачна техника и софтуер за обработка на изображения, да приложат съвременните си умения редом с новопридобитите занаятчийски тънкости, които са усвоили с помощта на бабите и дядовците, на възрастните в общността. Ще бъде подкрепяна всяка инициатива и идея, дошла от участниците в проекта, за съчетаване на старината и новостите, за да се даде нов живот на завещаното, осмисляйки го и превръщайки го отново в част от нас. Да се научим сами да рекламираме създаденото от нас – това ще е една от подцелите на проекта.

Проектът цели да бъде трансформирано мисленето, че старината си е отишла безвъзвратно, че всичко е загубено и само разказите поддържат някакъв спомен за нея. Да бъде даден тласък на един нов поглед към това, което общността притежава като наследство и от което може да черпи с пълни шепи, борейки се с упадъка на съвременното си състояние (както духовен, така и чисто икономически като последица от първия).

Цялата дейност на Работилницата ще е насочена към организирането на празничния базар по време на Фестивала «Фършанги», който през 2012 г. ще се организира за втори път, като по този начин се осъществява развитие на самата идея на фестивала. Освен карнавал в последните дни преди започването на великденския пост, ще бъде надграден и с изложение и базар на изработените по време на проекта предмети, носии, сувенири, свързани с бита и културата на банатските българи. По този начин ще бъде поставено началото на такива изложения, които ще увеличат притока на туристи, които идват през годините досега главно за карнавала на Фършанги, но вече ще могат да отнесат със себе си и предмет за спомен от Бърдарски геран, закупен по време на фестивала.

В „Работилницата” през осемте месеца ще се случат събития като:

- Фотоизложба «Моят поглед към традицията»
- Презентации на любителски филми на същата тема
- Благотворителен концерт за Бъдни вечер – «Въз Бетлема» («При Витлем»)
- Изложение и базар по време на Фестивала «Фършанги»

четвъртък, 26 май 2011 г.

Концертна програма и турнета – лято 2011

Народно читалище „Съединение 1923” – с.Бърдарски геран уведомява своите почитатели и приятели, че ни очаква едно пълно със събития лято.

Очакват ни турнета и гостувания на нашите приятели от Сръбски и Румънски Банат.

Програмата е:

8-10 юли – Народно читалище „Съединение 1923” гостува в с.Иваново(Сръбски Банат) със спектакъла „Хайдат, брайкя, да се пребереми”.

15-17 юли – Стар Бешенов гостува на Бърдарски геран със самостоятелен концерт на 16 юли от 19 ч.

14-16 август - Народно читалище „Съединение 1923” гостува в с.Стар Бешенов (Румъния) със спектакъла „Хайдат, брайкя, да се пребереми”.

9 – 11 септември – Иваново гостува на Бърдарски геран и Бяла Слатина със самостоятелни концерти.

За повече подробности следете сайта ни редовно.

Аугустин Калапиш в Бърдарски геран


На 24 май в Народно читалище "Съединение 1923" бе представен издаденият през 2010 г. „Буквар и читанка. Съвременен български език и български палкенски език” с автори Аугустин Калапиш и Огнян Цветков.
Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, представи Аугустин Калапиш и откри форума, който е само първата стъпка в дългия процес на дискусия относно кодифицирането на банатския български език.

понеделник, 9 май 2011 г.

Денят на Обединена Европа


Самодейците от певческия състав при читалището се включиха в честването на Деня на Европа, организирано от Община Бяла Слатина и Кметство Бърдарски геран, което събра гости и жители на Бърдарски геран пред паметника на загиналите край селото руски летци от 861 бомбардировачен авиополк, които на 5 октомври 1944 г. при изпълнение на служебния си дълг остават завинаги в нашата земя.

Отдадоха почит представители на посолството на Руската федерация в лицето на Владимир Романченко, помощник-военен, военновъздушен и военноморски аташе, делегация от Клуба на съотечествениците „Вестител”, гр.Враца, кметът на Община Бяла Слатина инж.Венцислав Василев и представители на Общинска администрация Бяла Слатина и др.

Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, в тържествено слово припомни славните страници на историята на Втората световна война и надеждите на Обединена Европа за един по-добър и мирен свят.

От името на Клуб на съотечествениците „Вестител”, гр.Враца, слово произнесе Оксана Тъмнишка, председател на клуба.

понеделник, 11 април 2011 г.

Мария Пенкова - между песните и красотата на създаването


Д-р Мария Пенкова е член на читалищното настоятелство едва от новия мандат, но активността й е забележителна. Освен, че пее в самодейния състав, тя изненадващо за всички жители на Бърдарски геран се разкри като невероятен майстор в създаването на най-различни декорации и аранжировки от природни материали, които можаха да бъдат видяни на голямата й изложба по време на фестивала Фършанги 2011. Любовта й към родната традиция преоткри множество ръкоделия от бабината ракла, които показа на изложба по повод откриването на обновената зала в читалището по проекта „Всички поколения заедно”.

Ето какво разказва Мария Пенкова за себе си:

„Родена съм на 12.12.1949 г. Оновно образование завърших в Бърдарски геран геран, а гимназия в Бяла Слатина. Висше образование завърших в София, специалност ветеринарна медицина. От 1981 до 2009 г. работих в Държавен ветеринарно-санитарен контрол в гр. Бяла Слатина като инспектор и началник сектор.

Сега съм пенсионер със свободно време и лаптоп, породили различни увлечения: първото – изтеглени от интернет и обработени текстове и картини на около 100 чудеса на природата и забележителности по света, после прослушване и написване текстовете на около 90 песни от Стар Бешенов, също толкова и български за обогатяване репертоара на хора на самодейците към читалището ни.

Разходките с група жени из селото и околностите му в неделните следобеди и интереса ми към даровете на природата - мъхове, лишеи, гъби, треви,пренасочват търсенето в интернет в сайтове от рода на „направи си сам”, декорации, аранжировки, украси, занаяти, ръчна изработка от природни материали. Те довеждат до опита ми да ги създам сама, или в клуб „Направи си сам" в читалището, и дори аз бях изненадана от себе си, а удовлетворението и задоволството от направеното са много приятни изживявания.

Името на последния проект на читалището „Всички поколения заедно” и целта, духа на проекта – да съхраним и предадем на поколенията уникалността на банатските българи, породи идеята да покажем бита и как са живели нашите майки ибаби, техните умения в плетене, тъкане шиене, и изделията, изработвани още на газова лампа.

Достатъчно е само един човек да хареса това, което си направил, а когато са много .... Тинейджерите казват „Е... върховно!”, така че продължаваме в същия дух!!!!!
Ако някой прояви интерес, имам файлове на споменатите чудеса и песни, скайпа ми е meripopins49, имейла m_i_penkova@abv.bg "

Пожелаваме й нови творчески успехи!

неделя, 10 април 2011 г.

Петя Мойзис-Бобойчева - изкуството на рисуването и шиенето

В изложбата по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно” и откриването на обновената зала участва с картини и Петя Мойзис-Бобойчева от Бърдарски геран.

Родена е на 27 май 1973 г. Талантът й е забелязан в основното училище от учителя по рисуване Иван Караджов. Именно той е човекът, който й дава кураж да кандидатства след 7 клас в художествено училище в Пловдив с профил „Грим и сценичен декор”. Единият месец, прекаран в уроци в красивия град на тепетата, е най-хубавото време за младата художничка, защото има възможността да се докосне до истинското изкуство и да научи много. За жалост не успява да издържи трите приемни изпити, тъй като по онова време в приема има квота – за Врачански окръг ще бъдат приети само две деца. Същото лято опитва да кандидатства във Враца, но срокът е вече изтекъл.

Така Петя Мойзис завършва в Бяла Слатина като технолог на дамско и мъжко облекло. Рисува за удоволствие и все още опитва да види докъде стигат възможностите й. Има картини из цяла България, в частни домове, офиси, една от нейните картини стига дори до Италия.

Призванието й за грим и сценичен декор проличава все още в усета й да създава запомнящи се персонажи за карнавал. Модели са двете й дъщери и съпругът й, а резултатите могат да бъдат видяни на старите ленти от училищните карнавали в Бърдарски геран в миналото, а сега – всяка година на Фършанги.

Автор е на логото на първото издание на фестивала „Фършанги”, както и на редица пана и декорации за читалището ни.












Всички поколения заедно на една сцена


Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран представи на 9 април концерт, с който отбеляза две важни събития: приключването на проекта „Всички поколения заедно” и една година от дебюта на децата от танцов състав „Палкенче”. Проектът бе осъществен с помощта на Фондация „Лале” и има комбиниран характер, като засяга както социалната сфера с разширяването на Дневния център за работа с деца „Палкенче” с още една зала, така и подкрепата на Фондацията за традиционни чествания в общността, превръщайки честването на Фършанги във фестивал.

Отпуснатата сума от Фондация "Лале" е 3 918 лв., а общата стойност на проекта - 6 473 лв. Средствата от Фондацията са изцяло за материали, а трудът бе доброволен от членовете на читалището. Благодарим на всички, които отделиха от времето и силите си, за да ни помогнат.

Поради разминаване във времето на одобрение на проекта първо бе реализиран фестивалът „Фършанги”, а след това бе ремонтирана залата. Създадоха се условия дейността на Центъра да прерасне, обхващайки всички поколения и обединяването на различни групи от населението при организирането на събития и различни инициативи. Превръщането на още една от залите в читалищната сграда във функциониращо пространство, осигуряващо контакти, изяви и богата културна дейност ще способства за това разширяване на дейността.

В обновената зала гостите и жителите на Бърдарски геран бяха организирани изложби отново под надслов „Всички поколения заедно" Мария Пенкова подреди ръкоделия „От алмаре на баба”, а художниците от Бърдарски геран Петя Мойзис-Бобойчева и Иван Филипов показаха част от творбите си.

През пролетната ваканция с танцьорите от „Палкенче” работи Маргарита Тошкова, хореографката под чиито вещи грижи растат малките танцьори на „Палкенче”. На 9 април зрителите можаха да видят как всички поколения танцуват заедно – засега на родна сцена, а по-късно и на много други. От ветераните Мария Тошкова и Катерина Тошкова до най-малките танцьори всички заедно танцуваха с настроение и радост, че са заедно, че могат да покажат какво пазят като памет и какво предават на поколенията.

Певческият състав с ръководител Иван Франев обра аплодисментите на публиката, а 84-годишният Петър Веризов демонстрира как се свири на цитра и устна хармоника.


Мария Караджова, председател на читалищното настоятелство, благодари на всички, които помогнаха осъществяването на проекта да стане възможно – на целия екип към читалището, на всички дарители, които за пореден път подкрепиха инициативността, на всички, които се отзоваха и участваха с доброволен труд при ремонтирането на залата.

Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, благодари от името на селото на Мария Караджова„човекът, който дърпа конците”, за да може работата в читалището да върви така добре и да дава отлични резултати.

Цветомила Спасова обяви, че на 7 април в село Иваново, Сръбски Банат, бе подписан договор за сътрудничество между селата Бърдарски геран и Иваново и по силата на този договор самодейците от Народно читалище „Съединение 1923” ще гостуват на своите приятели в Иваново през лятната ваканция. Разходите по пътуването ще бъдат поети от Цветомила Спасова, която призова всички, които могат да помогнат за следващо ходене в чужбина, този път в Стар Бешенов Румъния на 15 август, да се отзоват и да помогнат на самодейците да покажат как са запазили традициите на банатските българи.

Тъй като от по-ранни разговори това пътуване също има спомоществователи можем да обявим, че самодейците от Народно читалище „Съединение 1923” ще имат това лято две турнета – при банатските българи в Румънски и в Сръбски Банат.

събота, 9 април 2011 г.

Иван Филипов – един хърватин в Бърдарски геран

Народно читалище „Съединие 1923” организира изложба на художници от Бърдарски геран в обновената зала по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Единият от тях е Иван Филипов, който и досега живее в родното си село. Интересният му житейски път разказва история, която си струва да бъде запомнена.

Иван Филипов е роден през 1940 г. в с.Бърдарски геран. Родителите му по произход са хървати. Баща му Йосиф Филипов бил първият лицензиран изкупвач на злато в България. Отличен леяр, правил великолепни произведения от сребро и злато. Преселва се от Загреб в София през 1927 г., но тъй като бил католик, научава за красивото село на банатските българи Бърдарски геран и решава да се засели в него. В другото банатско село Асеново намира бъдещата си съпруга Лиза Павлова, която също била от преселниците хървати. Заселват се в Бърдарски геран, но майката умира на 33-годишна възраст скоро след раждането на четвъртото дете.

Последното от четири деца, Иван Филипов завършва основно образование в родното си село, а след това реалната гимназия в Бяла Слатина. Отбива военната си служба във Враца и това според художника е времето, равно на три университета, защото там има възможност да рисува. През целия престой в казармата само с това се занимава. Материали получава в изобилие, поръчките валят отвсякъде. Време и спокойствие за творчество има предостатъчно. Има огромни негови платна с маслени бои, които още стоят в поделението.

Талантлив и безспорно доказал се, той е приет в Художествената академия в София с малко странно условие – ще завърши, но няма да има право да заема ръководни постове. Това проклятие го преследва през целия му живот. Една от причините за странната му съдба е отказът му да влезе в Комунистическата партия. Големи негови проекти са успявали да видят реализация само с имената на негови колеги, които били „заслужили” да получат славата, макар да изнасял на плещите се целия къртовски труд.

Художествените проекти за честването на 100-годишнината на Бърдарски геран са негови, но тъй като не е бил член на БКП, проектите отново минават за одобрение и финансиране под чуждо име.

Завръща се в Бърдарски геран след дипломирането си и започва работа в новооткритото художествено ателие в Бяла Слатина, където работи повече от 10 години. След това е изтеглен във Враца, където работи 17 години към Съюза на художниците. Става бригадир на всички изпълнители, които отговарят за художественото оформление на обектите в целия окръг. Следващата стъпка е прехвърлянето му към област Монтана, когато трите окръга на Северозапада били обединени в едно, където работи до 1986 г.

След промените през 1989 г. заминава за Швейцария, където работи две години в Люцерн при реставрацията на една от най-известните забележителности в града - Chapel Bridge - дървен мост-параклис, построен през XIVвек, в който са изложени серия картини от XVII век. Картините се реставриват на всеки 100 години.

След кратък престой в България заминава за Германия, където работи четири години. Първоначално работи в цех за пластмасови произведения, където прави проектите. Това не го задоволява и търси друго. Тогава намира работа като реставратор на четири църкви. Прехвърля се в един печатарски цех, където прави проекти, но след година успешна работа там в Германия излиза закон, че който няма немски паспорт трябва да напусне страната.

Връща се в България, но вече трудно намира работа, а нервите, които изхабява по институциите рушат творческите му сили. Вече пенсионер Иван Филипов и досега се удивлява как е могъл толкова много картини да излезнат от ръцете му.

За изложбата в читалището в Бърдарски геран успява да събере само четири от тях. Първите две са портрети на дъщерята на художника.






сряда, 6 април 2011 г.

Старата цитра отново запя


С присъщия си ентусиазъм 84-годишния Петър Веризов от Бърдарски геран реши да се включи в концерта, организиран от Народно читалище „Съединение 1923” по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Извади старата цитра от тавана и ще изсвири една-две стари мелодии на нея, за да чуят малките палкенчета как са звучели инструментите, които са веселили техните баби и дядовци.

Петър Веризов е от музикантска фамилия. Роден е в Гостиля на 1 юни 1927 г. Баща му е Гюра Веризов, един от основателите на гостилската духова музика. Дико Илиев живял един месец у тях, когато с помощта на близки приятели и роднини на Гюра основали прочутата гостилска музика. През 1938 г. се преселват в Бърдарски геран.

Бащата станал майстор на струнни инструменти - цитри, китари, мандолини. Занаят, усвоен в комунистическите лагери в Белене и къде ли още не, където лежал заради несъгласия с новата власт в първите години след колективизацията. Синът Петър Веризов е интелигентен и много духовит, но поради „неблагонадеждността” на фамилията цял живот работел като дърводелец, строител и какво ли още не, а накрая се пенсионирал като овчар.

Дълги години свирил в духовата музика на Бърдарски геран. За това славно време увлекателно разказва много интересни истории, които си струва да бъдат записани, защото пазят памет за хора и събития, част от колоритната неофициална история на селото.

Тъй като музиката била в сърцето му, а занаятът да прави струнни инструменти усвоил от баща си като войник в казармата изработва цитра по поръчка на ротния си командир, а след това продължава да създава инстументи в малкото свободното време, докато работел в ТКЗС-то . Една от тези цитри сега тя чака да бъде почистена и отново да се появи пред публиката.

Заповядайте на 9 април от 18 ч. на концерта под надслов „Всички поколения заедно”, за да чуете как свири Петър Веризов и какъв е гласът на старата цитра!

вторник, 5 април 2011 г.

"Всички поколения заедно"

Под този надслов на 9 април от 18 ч. ще се състои концерт, който ще отбележи приключването на едноименния проект, чрез който Народно читалище "Съединение 1923" - с.Бърдарски геран успя да ремонтира още една от залите, разширявайки "Дневния център за работа с деца "Палкенче".

Проектът е осъществен с помощта на Фондация "Лале", съвместната работа с която продължава от 2009 г., когато създадохме заедно Дневния център за работа с деца. В разширяването на Центъра се включиха с доброволен труд част от самодейците и членовете на читалището, на които сърдечно благодарим за ентусиазма и усилията.

Концертът ще отбележи и една година от дебюта на детския състав на танцов състав "Палкенче". След усилени репетиции и през тази пролетна ваканция 22 малки момичета и момчета ще демонстрират какво са успели да научат с помощта на хореографката Маргарита Тошкова.

Заповядайте на концерта!

вторник, 22 март 2011 г.

Обичта към танца дава плодове

Танцов състав „Палкенче” към Народно читалище „Съединение 1923” скоро ще попълни гардероба си с нови носии, този път от друга етнографска област на България.

Инициативата за тази смела стъпка идва от Ирина Босилкова, член на танцовия състав, която дари на „Палкенче” 700 лв. за ушиване на носии, които да допринесат както за красотата на сценичното изпълнение, така и за самочувствието на танцьорите.

Настоятелството на читалището й благодари от сърце!

Очаквайте бъдещите изяви на малките и големи танцьори, за да се насладите на новия им репертоар и на богатството от костюми, които ще представят.