вторник, 24 февруари 2009 г.

С огън към пролетта

От детските си години помним, че по традиция в родното ни село последният ден от месец Февруари е изпълнен с трескава подготовка за изпращане на Малък Сечко и посрещане на Баба Марта – символ на настъпващата пролет.
За целта във всеки квартал се събират големи купчини дърва, царевичак, сухи храсти и когато се мръкне, се пали голям огън. Около него присъстващите пеят, играят, черпят се, прескачат огъня.

Заповядайте при нас на 28 февруари 2009 година от 18,30 ч. в местността „Чикушки геран”, за да посрещнем заедно Баба Марта.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Читалищното настоятелство

На 15 декември 2007 г. бе избрано ново читалищно настоятелство, което досега доказа неимоверната си енергия, ентусиазъм и най-важното – задружност.

Настоятелството се състои от пет члена, а проверителната комисия от трима. Секретарят на читалището, въпреки че не принадлежи към тези структури, е неотлъчно до екипа, не само защото задължението му е да привежда в изпълнение решенията на настоятелството.

Ето ги и тях:

Мария Петрова Караджова – председател на настоятелството

Родена на 8 октомври 1948 г. Учителка по български език, литература и руски език с 38-годишен стаж, от които 36 години в Бърдарски геран.


Интереси: цветарство, готварство, ръкоделия, книги, интернет.




Илияна Маринова Банчева
Родена на 2 август 1966 г. Работи в Пощенска станция – Бърдарски геран.

Интереси: танци








Галина Петрова Чуканова


Родена на 28 януари 1969 г. Домакиня.

Интереси: цветарство, домашни любимци




Милчо Красимиров Петров

Роден на 5 декември 1976 г. Земеделски производител.

През свободното си време се интересува от техника, новости в селското стопанство, художествена самодейност.




Красимир Георгиев Марков

Родена на 12 юни 1965 г. Социален работник.

Интереси: художествена самодейност и техника.






Проверителна комисия:

Павлина Петрова Друмева
Родена на 10 юли 1960 г. Началник на „Пощенска станция” – Бърдарски геран.

Интереси:







Райна Светомирова Гюрова

Родена на 11 август 1974 г. Средно икономическо образование. В момента работи като барман в Бърдарски геран.

Интереси: книги, гоблени, интернет, деца.






Николай Иванов Рачев

Роден на 17 януари 1970 г. Социален работник.
Интереси: електротехника.





На щат в читалището е само

Иванчо Марков Франев
Роден на 14 август 1955 г.

От 11 години е секретар-библиотекар на читалището.
Интереси: музика, танци.

събота, 21 февруари 2009 г.

Фършанги 2009


Днес се усмихна слънце, времето се стопли и зарадва всички, които с трепет се готвеха за празника. Снежните виелици не можаха да спрат нито учениците, учещи в градовете, да се приберат в петък вечер (макар някои да ги измъкваха от преспите със спасителни екипи), нито Канал 1, чийто репортери преминаха през лоши пътища и перипетии, но успяха да дойдат днес. Тази вечер ще ни дават по новините от 20 ч.

Тази година за Фършанги имаше повече маскирани, повече участници и повече добро настроение. Със сигурност догодина всичко ще е поне утроено. А защо не да направим и фестивал?

На карнавал, като на карнавал! Имаше всякакви персонажи и всички бяха неузнаваеми – само по усмивките и очите полека-лека присъстващите започваха да се разпознават и да се смеят от сърце. Поради липса на коне, в шейната бе впрегнат мерцедес, а после, след като „мошулете” загряха вече нямаше нужда и от автомобил – сами теглеха шейната. Най-издръжлива се оказа „булката”, която сама изтегли накамарената шейна поне 20 метра.

Имаше и „бърборене” и спечелени монети, песни, музика, вино, смях и най-важното – всички накрая си направиха равносметка, че празникът стана прекрасен. Хей така – импровизиран, без сценарий, без особени приготовления (като изключим костюмите), но всичко вървеше като „по ноти” и със сигурност мнозина, които тази година бяха сред многобройната публика, догодина ще се включат в шествието като маскирани.

Читалищното настоятелство благодари от сърце на всички самодейци, на всички жители на селото, който се включиха с желание и много ентусиазъм в празника.

Фършанги с „мошулете” и карнавала отмина. Остават обаче още три дни до Пепеляна сряда, за да спазим традицията да каним и посрещаме гости, да празнуваме и се веселим.


петък, 20 февруари 2009 г.

Певчески състав


Певческият състав изпълнява стари банатски български песни в съпровод на акордеон. Всички песни са изследвани от акад. Николай Кауфман и изпълнителите им са взимали златни и сребърни медали на различни прегледи на художествената самодейност в миналото.

В последните години се разучават и нови песни, взети от репертоара на съставите на банатските българи в Банат (Румъния), което разнообразява програмата и внася нова живителна струя в банатския български фолклор в България.

Сега пеят:
Ана Николова Чуканова
Мария Стоянова Тошкова
Мария Николова Лазарова
Катерина Иванова Тошкова
Мария Петрова Живкова
Гена Петрова Калчева
Мария Луканова Стамова
Петра Антонова Чуканова
Даниела Димитрова Христова
Стефка Георгиева Калапиш
Мария Петрова Радулова
Петрана Иванова Иванова
Николина Николова Мичева
Гюка Петров Радков
Мария Гюкова Радкова
Мария Иванова Пенкова
Иванчо Марков Франев
Стефан Антонов Узунов
Надя Орлинова Мичева
Милчо Красимиров Петров
Красимир Гюков Марков
Иван Стоянов Караджов
Поля Антонова Чуканова
Павлина Йозова Шекова
Наталия Калчева

Танцов състав

Банатските българи са носители на специфичен фолклор, чийто танци са едни от най-атрактивните при участието във всякакъв род прояви, защото носят духа на Банат и на Австро-Унгария от миналия век. Запазили красотата, салонната грация и изтънченост на балните танци във формата, съществувала в Банат тогава, те и до днес са обичани и изпълнявани от банатските българи защото са част от миналото им, от манталитета им и от културата им.

Сменящ през годините своите членове, още от 30-те години на XX век, та до днес, танцовият състав е вечно млад – деца и младежи преминават през него, като всеки прави първите си стъпки в танцовото изкуство именно тук, в читалище „Съединение-1923” и то с банатските български танци, за да отвори сърцето си за танца в различните му форми.

Има запазени пет автентични танца „Калушере”, Препичоре”, Кърлига”, „На мамень” и „Чардаш”, а с тях танцовият състав през дългата творческа дейност многократно е завоювал златни и сребърни медали на Национални събори на народното творчество и на различни републикански прегледи на художествената самодейност.

Освен банатски български танци, младежите и децата се обучават и на български народни танци, които изпълняват със същия ентусиазъм и качество, както и танците на общността на банатските българи.
Днешните усилия на всички градят утрешното съществуване на общността и запазването на паметта на банатските българи.

Младежите, които участват в момента в танцовия състав, са:

1. Петьо Тихомиров Ангелов
2. Борис Петров Йовчев
3. Николай Христов Иванов
4. Стоян Петров Гюров
5. Мирослав Петров Йовчев
6. Георги Петров Йовчев
7. Петър Руменов Банчев
8. Георги Веселинов Мирчев
9. Флориян Пламенов Мичев
10. Петър Красимиров Петров
11. Милчо Красимиров Петров
12. Красимир Георгиев Марков
13. Йовка Иванова Шекова
14. Силвия Стоянова Караджова
15. Силвия Евгениева Велчева
16. Борислав Генадиев Бартолов
17. Катерина Петрова Велчева
18. Ирина Милчева Босилкова
19. Поля Антонова Стоянова
20. Цветелина Петрова Беличовска
21. Виолета Иванова Кюрчева
22. Наталия Николаева Пенкова
23. Добринка Иванова Банчева

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА


Когато се поставя началото на нещо ново, очаквано, то винаги поражда желания ентусиазъм за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. С такъв ентусиазъм пътят на читалището започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва.

Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.

Започват да купуват книги и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Нямат сграда. Местят се според условията – главно в домовете на Стефан Вълков и Петър Първанов, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления.

За талантливите банатски българи театърът е изкушение, в което се гмурват от самото начало на читалището. Първата пиеса „Ефрейторът” е поставена през 1923 г., следват „Скъперникът”, „Йончови ханове”, „Сребърният пръстен”, „С жените шега не бива”, „Боряна”.,”Червенушки”, „Калинова горичка”, „Преди изгрев слънце”, „Седемнадесетгодишните”,”Когато фиданките цъфтят”. Успехите са различни, но в едно са неизменно верни – играят от името на читалището и получените средства са за неговото финансово подпомагане.

Освен като актьори и режисьори, бърдаргеранчани опитват перото си и като сценаристи. Първата пиеса на палкенски е написана от Матей Гашпаров и се радва на невероятен успех. За жалост не е запазен нито един екземпляр от текста. Представления в банатските български села дават самочувствие на многобройните актьори и режисьори, които се сменят през годините, но всички - млади и стари, репетират с желание и всеотдайност.

Събират се да пеят и танцуват. Празниците заменят делниците, а вечерите – напрегнатото ежедневие. Дългите зимни вечери са изпълвани с музика, смях, закачки и ... много любов. Салоните се пръскат по шевовете, защото момите са най-хубавите, дрехите са най-празничните, момците са най-закачливите.

През 30-те години първото кино в селото е било в немската паракия. Свещенникът закупува теснолентова машина. През 1937 година ГюкаМанев (председател на читалището) събира ръководството и предлага да купят една киномашина. Решението се приема. Машината е закупена от София, от Данаил Лазаров. По същото време се назначава и първият платен бибилиотекар – Николчо (на баба Дуца). Филмите се закупуват от София чрез сключен договор. Филмовите копия се получават есен и зима-така до 1944 година. Първите киномеханици са: Михаил Велч, дядо Пацун, Гюка Манев, Иван Топчев (Кратцова). Киното се помещава в салона на Гюка Грендийва. Известно е с името „ Киното на Коцо Найденова “.

От 1944 година прожекциите се правят от Димитър Тошков (Пано) и Иван Ив. Карабенчев – техник на машините. При първите машини двигателят е задействан на ръка, по късно е доставена киномашина ”Балкан”, а през 1988/89 година – две нови руски киномашини.
До 1947 година в Бърдарски геран има три кина: в немската църква, частно и в читалището. По късно вече няма частно кино, защото Коцо Найденов продава машината в с.Селановци. В немската църква киното е било само за немците и е съществувало до 1937/38 година.
На 01.01.1954 година всички кина в страната стават държавни. През пролетта е докарана още една киномашина (Голяма помощ в това начинание оказва Ваньо Лангарова). От 1954 година филмите се прожектират целогодишно, като всеки ден се прожектира нов филм.
В новата сграда на читалището, киномеханик е Пано, който е завършил курс по кинотехника във гр.Видин, положил държавен изпит в гр.София, награждаван с четири златни медала и грамота за дългогодишната си работа.

Макар и най-отдалеченото католическо село в Никополска епархия, Бърдарски геран остава в историята и с 12-годишната дейност на Блажения Евгени Босилков. Като пастир на своите енориаши, Евгени Босилков за известен период от време е начело и на читалищното настоятелство. От църковния хор, който той основава, все още има останали певици. Тръгнали от храма, те преминават през хора на читалището, ръководен от Петър Велчев. За да ни припомнят времето на Блажения Евгени Босилков и песните, които са пели под неговото ръководство каним на сцената Мария Лазарова, Мария Тошкова, Ана Чуканова и Кина Тошкова.

През 1945-1946 г. читалището се премества в одържавената сграда за забави на Киларвите. Тя се състояла от салон с балкон, кинокабина и малка стая за библиотеката. Още преди промените през 1944 г. Анка и Венц Мирчеви, решават да дарят на читалището своя дом и дворното място, намиращи се до тази сграда. Като воля на дарителя те посочили, че желаят портретите им да бъдат окачени в салона, за да не бъдат забравени от поколенията. По-късно тези портрети изчезват.


През пролетта на 1957 г. жителите на Бърдарски геран решили със собствени сили и средства да си построят голяма и хубава сграда за читалище. Строителната бригада към ТКЗС направила първата копка, а след това цялото село се включило с ентусиазъм – едни копаели, други правели тухли, трети зидали… Работата кипяла и за една година настоящата сграда била факт. Председател на настоятелството по това време бил Иван Радков, ръководител на танцовия състав и добър организатор, той вложил цялото си сърце в построяването.

На 8 март 1958 г. новият дом на читалище „Съединение” бил открит тържествено. Затова през 2008 година имаме още един повод за празник – настоящата сграда на читалището ни става на 50 години. Не се е променила много през годините – мебелите, завесата, дограмата са още от времето на построяването, но важното е, че в Бърдарски геран не се спираме пред трудностите, а бедността не може да спре ентусиазма – редят се престижни участия, записи за телевизии, концерти в България и чужбина.


За ръководител на хоровия състав още в началото на 50-те години е избран младият тогава Петър Велчев – учител, музикант, певец, танцьор, душата и сърцето на читалищните колективи. Под вещото ръководство на Петър Велчев читалището кипи. Основават се смесен хор, мъжки хор за революционни песни, смесен фолклорен състав, женски фолклорен състав,танцов състав за банатски танци,детски фолклорен и танцов състав.

В началото на 50-те години в селото ни идва композиторът от Кнежа Спартак Бутански. Запленен от красотата на палкенската мома, въодушевен от ентусиазма на банатските българи, с който се втурвали във всяко начинание, за дни написва най-обичаната в Бърдарски геран песен, която от момента на създаването си се превръща в химн на селото ни. Вече половин век звучи песента, която вълнува сърцето на всеки роден в Бърдарски геран.

През 1956 година, от „мераклии”, но „самоуки” музиканти в селото е основана духовата музика. Основният инициатор е учителят Петър Велчев. Първоначално в селото е поканен бренишкият музикант Байрам, с цел да обучи бъдещите музиканти. Разучават две-три хора, един валс и едно танго. По-нататък с ограмотяването и обогатяване на репертоара се заема Дико Илиев, който се установява в селото за близо една година. Усетил у учениците си „мерак да свирят”, той се заема с особено усърдие да ги ограмотява нотно, а след това със сигурна ръка ги повежда в неизбродния свят на музиката, от който всички са омагьосани. За работата си пари не иска. И свирят мераклиите музиканти по сватби и кръщенета, и до днес на всеки общоселски празник.

През 80-те години в областта и общината се развихря активна културна дейност. Банатските българи участват във всички събори, прегледи на художествената самодейност като навсякъде обират овациите и допринасят за разнообразието на тържествата.

През последните две десетилетия на XX век в Бърдарски геран идва големия музикант Иван Вълев, ръководител на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци. Гледал по телевизията нашите танци и му хрумнала идеята да създаде голяма музикално-танцова постановка под името „Банатски танци”. Идва с две момичета и две момчета тук за няколко дни и нашите младежи ги учат на банатските танци, а после Северняшкият ансамбъл обикаля света с тази постановка, представяна и до днес.

За нас, обаче, най-добрите изпълнители на тези танци са нашите състави, защото сърцето на всеки банатчанин тупти с макар и еднообразния им (на пръв поглед) ритъм.. Сменящи през годините своите членове, още от 30-те години на XX век, та до днес, те са запазили красотата, салонната грация и изтънченост. Като деца или младежи мнозина са преминали през танцовия състав, за да запазят до ден днешен магията на чардаша. Певците и танцьорите от Бърдарски геран многократно са носители на златни и сребърни медали от Националния фолклорен събор в Копривщица.
- 6, 7 и 8 август 1976 година - ІІІ национален събор на народното творчество – два златни и два сребърни медала.
- 7, 8 и 9 август 1981 година – Национален преглед на народното творчество в гр. Копривщица – два сребърни медала.
- 14 май 1983 година – VІ национален преглед на художествената самодейност - завоюван златен медал
- 8, 9 и 10август 1986 година – V национален събор на народното творчество в гр. Копривщица – шест златни и един сребърен медал.
Десетки записи за Българското национално радио, десетки документални филми, записи за различни предавания по телевизията – всичко това е запечатило спомена за хора, гласове, минали години, за да можем сега гордо да си припомняме стъпките на тези, вървели преди нас по този път и да продължим напред със самочувствие. Баба Мария Калапиш остана в сърцата на всеки от нас, а песните й още се пеят. Тя е въведена в самодейността на селото от Петър Велчев. Нейните песни се харесват от хората и бързо се научават. На акордеон им съпровожда Боно Калапиш, също преселник от Стар Бешенов. Неговата съпруга Марийка Калапиш и баба Мария учат състава не само на песни, а и на научените в Банат танци. Следват много форуми и събори. Два златни и два сребърни медала има баба Мария от Копривщица. Записани и излъчвани от радио София, песните ще останат завинаги в сърцата на хората. За своя наследница и изпълнителка на банатски песни смята Наталия Калчева, защото Бог нея я е надарил с глас, достоен да съхрани и предаде на поколенията нейните песни.

През януари 1998 г. в нашето читалище започна да се издава ежемесечен бюлетин на банатските българи, наречен „Фалмис – Uvec falim”. Излиза редовно почти две години с финансовата помощ на Международния център по проблемите на малцинствата. С прекъсване от две години отново продължава да излиза през 2002 и 2003 г. вече с намалена периодичност. Разпространяваше се във всички банатски български села в България, Румъния и Сърбия, във всички католически села в България и в по-големите градове. От година и половина премина в интернет и популярността му нарасна още повече.

На 20.ХІІ.1998 година самодейците участваха с песни и танци при откриване на изложбата” На гости у банатските българи” в залите на националния етнографски музей в София.
Добрите връзки с банатските българи в Румъния и Сърбия минават през читалището. Ежегодни гостувания, концерти, чествания между селата на банатските българи в трите държави правят общуването особено интензивно като по този начин се поддържа не само банатския български фолклор, но и паметта на общността.

На 15.VІІІ.1999 година детския танцов състав участва на фестивал в Бекет (Румъния).

Известен застой преживя читалището от 2000 г. до декември 2007 г., когато криза в управлението навреди на добрата работа и традициите, но все пак бяха осъществени посещения в Румъния (2004 година), в Иваново(2000г.) и бе отпразнуван 120-годишен юбилей на селото ни ( 2007 година).

На 15.ХІІ.2007година се проведе общо събрание в читалище” Съединение-1923”, на което бе избрано и ново Читалищно настоятелство в състав: Мария Караджова, Илияна Банчева, Милчо Красимиров, Галина Чуканова, Красимир Марков. За председател бе избрана г-жа Мария Караджова. Проверителна комисия:-Павлина Друмева, Николай Рачев, Райна Светомирова.
Председателят на настоятелството благодари на всички присъстващи за гласуваното им доверие. Всеки член от настоятелството прие задълженията като отговорност пред цялото село.
След еднодневна почивка бе проведено първото заседание.Още от първата сбирка си пролича ентусиазмът. Идеите изплуваха една след друга. Най-важното беше да подготвим всичко необходимо за регистриране на настоятелството. Набелязани бяха и много мероприятия за месец декември. Избраха се и помощни органи: отговорник за пенсионерите – Никола Мичев и отговорник за шах-клуба – Гюка Радков. Припомни се и Закона за читалищната дейност. Бе приет план за работа през предстоящата година.

От декември 2007 г. до днес колективът на читалище „Съединение-1923” в кратки срокове успя да върне старата слава на нашето читалище. Редуват се едно през друго престижни участия. Многократни концерти на родна сцена, участие в честване на годишнини от основаването на селата Стар Бешенов в Румъния и на Иваново в Сърбия, откъдето са дошли нашите предци.
Кулминацията на изявите на младежите е участието в Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, откъдето със затаен дъх ни гледаха по няколко телевизии стотици банатски българи.
Певческият състав по същото време взе участие в Петия събор на католиците от Северна България, който се провежда в село Ореш и нашето читалище участва на всяка едно издание на фестивала. И двата състава се завърнаха с грамоти и награди, спечелили за пореден път сърцата на публиката.

Незабравими за всички самодейци ще останат проведените мероприятия през 2008година: Коледни и Новогодишни празници, Бабинден, Фършанги, Денят на самодееца на 01 март, 24 май, вълнуващият концерт в с.Трънчовица. На 14 ноември 2008 година отпразнувахме 85 годишния юбилей на читалищната дейност, Денят на Светото семейство чествахме на 28 Декември 2008 година.


През изтеклия период читалището получи и дарение от Николай Бонов, живеещ в Канада, два музикални инструмента за подновяване на духовата музика. Все още не е придвижен въпросът за обучаването на нови музиканти поради липса на учител-специалист.
Освен банатски български фолклор нашите момчета и момичета доказаха, че могат прекрасно да танцуват и български народни танци.Спечелен е проект за ушиване на национални носии на танцьорите, които скоро ще радват публиката с новите си облекла.

Всички заплануваните инициативи са изпълнени благодарение на ентусиазма и всеотдайността на нашите самодейци, благодарение на разбирането и помощта, която ни оказаха община Бяла Слатина и нашите спонсори – Атанас Караиванов, Милчо Босилков, Боно Пенков и Анелия Карабенчева. Благодарим и на Цветомила Спасова, кмет на нашето село, и на Светлана Караджова, PR в общината ни, за това, че винаги са до нас и ни помагат.