вторник, 12 март 2013 г.

Радио „Бърдаре“ – новата идея на читалището в Бърдарски геран




Луд умора няма, казват хората, а за сърцатите жители на Бърдарски геран денят е сив и скучен, ако не измислят нещо, което да повишава заряда на съвместния им живот. В селото няма радио точка, но това не е пречка да няма радио. От дни площадът се оглася по цял ден от музиката, която долита от прозорците на читалище „Съединение-1923“.

Това породи идеята да имаме наше радио. На 12 март в 9,30 ч. стартира импровизирана емисия, за които не е нужна кой знае каква техника – една озвучителна уредба, микрофони, компютър, отворени прозорци и екипа, който ще се грижи за радиото - двамата служители в читалището Иванчо Франев и Йовка Шекова. 

Всяка сутрин от 8,15 ч. химнът на Бърдарски геран ще е сигналът, който сбира хората по площада, тръгнали на покупки, до пощата, до кметството, с надеждата, че лека-полека всички ще свикнат с радиото и ще търсят читалището, за да дадат своите обяви и съобщения, поздрави за рождени дни и празници. Следобедните часове отново ще бъдат повтаряни сутрешните емисии, а музика звучи през целия ден. 

За Бърдарски геран всеки ден е като празник – в това ще се убедите, ако дойдете и на живо чуете радио „Бърдаре“. Както всичко тук, и радиото ни е уникално!

Светлана Караджова

Повече ще видите във филма:


събота, 2 март 2013 г.

Като едно голямо семейство

 

Обичта към изкуството, към традициите и фолклора свързва една особена група хора в Бърдарски геран. Тези, които отдават време, сили и талант без да се жалят, като единствена награда е удовлетворението от творчеството, усмихнатите лица на публиката и бурните им аплодисменти. На 1 март се събраха отново, за да честват своя ден - Деня на самодееца.

Ентусиастите към Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран го отбелязаха по своему – с много песни, танци и откриване на нови неподозирани таланти в разгара на вечерта. Едно голямо семейство, в което се осъществява живата връзка между най-старите самодейци и най-малките, които сега правят първите си стъпки по дългия път.

Пожеланието да останат верни на любовта към читалищната дейност и да учат и тези след тях, се излъчваше от всеки един момент, когато различни поколения ръка за ръка сътворяваха своя празник, така спонтанно и естествено, както създават всеки един концерт или спектакъл.

Светлана Караджова