понеделник, 11 април 2011 г.

Мария Пенкова - между песните и красотата на създаването


Д-р Мария Пенкова е член на читалищното настоятелство едва от новия мандат, но активността й е забележителна. Освен, че пее в самодейния състав, тя изненадващо за всички жители на Бърдарски геран се разкри като невероятен майстор в създаването на най-различни декорации и аранжировки от природни материали, които можаха да бъдат видяни на голямата й изложба по време на фестивала Фършанги 2011. Любовта й към родната традиция преоткри множество ръкоделия от бабината ракла, които показа на изложба по повод откриването на обновената зала в читалището по проекта „Всички поколения заедно”.

Ето какво разказва Мария Пенкова за себе си:

„Родена съм на 12.12.1949 г. Оновно образование завърших в Бърдарски геран геран, а гимназия в Бяла Слатина. Висше образование завърших в София, специалност ветеринарна медицина. От 1981 до 2009 г. работих в Държавен ветеринарно-санитарен контрол в гр. Бяла Слатина като инспектор и началник сектор.

Сега съм пенсионер със свободно време и лаптоп, породили различни увлечения: първото – изтеглени от интернет и обработени текстове и картини на около 100 чудеса на природата и забележителности по света, после прослушване и написване текстовете на около 90 песни от Стар Бешенов, също толкова и български за обогатяване репертоара на хора на самодейците към читалището ни.

Разходките с група жени из селото и околностите му в неделните следобеди и интереса ми към даровете на природата - мъхове, лишеи, гъби, треви,пренасочват търсенето в интернет в сайтове от рода на „направи си сам”, декорации, аранжировки, украси, занаяти, ръчна изработка от природни материали. Те довеждат до опита ми да ги създам сама, или в клуб „Направи си сам" в читалището, и дори аз бях изненадана от себе си, а удовлетворението и задоволството от направеното са много приятни изживявания.

Името на последния проект на читалището „Всички поколения заедно” и целта, духа на проекта – да съхраним и предадем на поколенията уникалността на банатските българи, породи идеята да покажем бита и как са живели нашите майки ибаби, техните умения в плетене, тъкане шиене, и изделията, изработвани още на газова лампа.

Достатъчно е само един човек да хареса това, което си направил, а когато са много .... Тинейджерите казват „Е... върховно!”, така че продължаваме в същия дух!!!!!
Ако някой прояви интерес, имам файлове на споменатите чудеса и песни, скайпа ми е meripopins49, имейла m_i_penkova@abv.bg "

Пожелаваме й нови творчески успехи!

неделя, 10 април 2011 г.

Петя Мойзис-Бобойчева - изкуството на рисуването и шиенето

В изложбата по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно” и откриването на обновената зала участва с картини и Петя Мойзис-Бобойчева от Бърдарски геран.

Родена е на 27 май 1973 г. Талантът й е забелязан в основното училище от учителя по рисуване Иван Караджов. Именно той е човекът, който й дава кураж да кандидатства след 7 клас в художествено училище в Пловдив с профил „Грим и сценичен декор”. Единият месец, прекаран в уроци в красивия град на тепетата, е най-хубавото време за младата художничка, защото има възможността да се докосне до истинското изкуство и да научи много. За жалост не успява да издържи трите приемни изпити, тъй като по онова време в приема има квота – за Врачански окръг ще бъдат приети само две деца. Същото лято опитва да кандидатства във Враца, но срокът е вече изтекъл.

Така Петя Мойзис завършва в Бяла Слатина като технолог на дамско и мъжко облекло. Рисува за удоволствие и все още опитва да види докъде стигат възможностите й. Има картини из цяла България, в частни домове, офиси, една от нейните картини стига дори до Италия.

Призванието й за грим и сценичен декор проличава все още в усета й да създава запомнящи се персонажи за карнавал. Модели са двете й дъщери и съпругът й, а резултатите могат да бъдат видяни на старите ленти от училищните карнавали в Бърдарски геран в миналото, а сега – всяка година на Фършанги.

Автор е на логото на първото издание на фестивала „Фършанги”, както и на редица пана и декорации за читалището ни.












Всички поколения заедно на една сцена


Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран представи на 9 април концерт, с който отбеляза две важни събития: приключването на проекта „Всички поколения заедно” и една година от дебюта на децата от танцов състав „Палкенче”. Проектът бе осъществен с помощта на Фондация „Лале” и има комбиниран характер, като засяга както социалната сфера с разширяването на Дневния център за работа с деца „Палкенче” с още една зала, така и подкрепата на Фондацията за традиционни чествания в общността, превръщайки честването на Фършанги във фестивал.

Отпуснатата сума от Фондация "Лале" е 3 918 лв., а общата стойност на проекта - 6 473 лв. Средствата от Фондацията са изцяло за материали, а трудът бе доброволен от членовете на читалището. Благодарим на всички, които отделиха от времето и силите си, за да ни помогнат.

Поради разминаване във времето на одобрение на проекта първо бе реализиран фестивалът „Фършанги”, а след това бе ремонтирана залата. Създадоха се условия дейността на Центъра да прерасне, обхващайки всички поколения и обединяването на различни групи от населението при организирането на събития и различни инициативи. Превръщането на още една от залите в читалищната сграда във функциониращо пространство, осигуряващо контакти, изяви и богата културна дейност ще способства за това разширяване на дейността.

В обновената зала гостите и жителите на Бърдарски геран бяха организирани изложби отново под надслов „Всички поколения заедно" Мария Пенкова подреди ръкоделия „От алмаре на баба”, а художниците от Бърдарски геран Петя Мойзис-Бобойчева и Иван Филипов показаха част от творбите си.

През пролетната ваканция с танцьорите от „Палкенче” работи Маргарита Тошкова, хореографката под чиито вещи грижи растат малките танцьори на „Палкенче”. На 9 април зрителите можаха да видят как всички поколения танцуват заедно – засега на родна сцена, а по-късно и на много други. От ветераните Мария Тошкова и Катерина Тошкова до най-малките танцьори всички заедно танцуваха с настроение и радост, че са заедно, че могат да покажат какво пазят като памет и какво предават на поколенията.

Певческият състав с ръководител Иван Франев обра аплодисментите на публиката, а 84-годишният Петър Веризов демонстрира как се свири на цитра и устна хармоника.


Мария Караджова, председател на читалищното настоятелство, благодари на всички, които помогнаха осъществяването на проекта да стане възможно – на целия екип към читалището, на всички дарители, които за пореден път подкрепиха инициативността, на всички, които се отзоваха и участваха с доброволен труд при ремонтирането на залата.

Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, благодари от името на селото на Мария Караджова„човекът, който дърпа конците”, за да може работата в читалището да върви така добре и да дава отлични резултати.

Цветомила Спасова обяви, че на 7 април в село Иваново, Сръбски Банат, бе подписан договор за сътрудничество между селата Бърдарски геран и Иваново и по силата на този договор самодейците от Народно читалище „Съединение 1923” ще гостуват на своите приятели в Иваново през лятната ваканция. Разходите по пътуването ще бъдат поети от Цветомила Спасова, която призова всички, които могат да помогнат за следващо ходене в чужбина, този път в Стар Бешенов Румъния на 15 август, да се отзоват и да помогнат на самодейците да покажат как са запазили традициите на банатските българи.

Тъй като от по-ранни разговори това пътуване също има спомоществователи можем да обявим, че самодейците от Народно читалище „Съединение 1923” ще имат това лято две турнета – при банатските българи в Румънски и в Сръбски Банат.

събота, 9 април 2011 г.

Иван Филипов – един хърватин в Бърдарски геран

Народно читалище „Съединие 1923” организира изложба на художници от Бърдарски геран в обновената зала по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Единият от тях е Иван Филипов, който и досега живее в родното си село. Интересният му житейски път разказва история, която си струва да бъде запомнена.

Иван Филипов е роден през 1940 г. в с.Бърдарски геран. Родителите му по произход са хървати. Баща му Йосиф Филипов бил първият лицензиран изкупвач на злато в България. Отличен леяр, правил великолепни произведения от сребро и злато. Преселва се от Загреб в София през 1927 г., но тъй като бил католик, научава за красивото село на банатските българи Бърдарски геран и решава да се засели в него. В другото банатско село Асеново намира бъдещата си съпруга Лиза Павлова, която също била от преселниците хървати. Заселват се в Бърдарски геран, но майката умира на 33-годишна възраст скоро след раждането на четвъртото дете.

Последното от четири деца, Иван Филипов завършва основно образование в родното си село, а след това реалната гимназия в Бяла Слатина. Отбива военната си служба във Враца и това според художника е времето, равно на три университета, защото там има възможност да рисува. През целия престой в казармата само с това се занимава. Материали получава в изобилие, поръчките валят отвсякъде. Време и спокойствие за творчество има предостатъчно. Има огромни негови платна с маслени бои, които още стоят в поделението.

Талантлив и безспорно доказал се, той е приет в Художествената академия в София с малко странно условие – ще завърши, но няма да има право да заема ръководни постове. Това проклятие го преследва през целия му живот. Една от причините за странната му съдба е отказът му да влезе в Комунистическата партия. Големи негови проекти са успявали да видят реализация само с имената на негови колеги, които били „заслужили” да получат славата, макар да изнасял на плещите се целия къртовски труд.

Художествените проекти за честването на 100-годишнината на Бърдарски геран са негови, но тъй като не е бил член на БКП, проектите отново минават за одобрение и финансиране под чуждо име.

Завръща се в Бърдарски геран след дипломирането си и започва работа в новооткритото художествено ателие в Бяла Слатина, където работи повече от 10 години. След това е изтеглен във Враца, където работи 17 години към Съюза на художниците. Става бригадир на всички изпълнители, които отговарят за художественото оформление на обектите в целия окръг. Следващата стъпка е прехвърлянето му към област Монтана, когато трите окръга на Северозапада били обединени в едно, където работи до 1986 г.

След промените през 1989 г. заминава за Швейцария, където работи две години в Люцерн при реставрацията на една от най-известните забележителности в града - Chapel Bridge - дървен мост-параклис, построен през XIVвек, в който са изложени серия картини от XVII век. Картините се реставриват на всеки 100 години.

След кратък престой в България заминава за Германия, където работи четири години. Първоначално работи в цех за пластмасови произведения, където прави проектите. Това не го задоволява и търси друго. Тогава намира работа като реставратор на четири църкви. Прехвърля се в един печатарски цех, където прави проекти, но след година успешна работа там в Германия излиза закон, че който няма немски паспорт трябва да напусне страната.

Връща се в България, но вече трудно намира работа, а нервите, които изхабява по институциите рушат творческите му сили. Вече пенсионер Иван Филипов и досега се удивлява как е могъл толкова много картини да излезнат от ръцете му.

За изложбата в читалището в Бърдарски геран успява да събере само четири от тях. Първите две са портрети на дъщерята на художника.






сряда, 6 април 2011 г.

Старата цитра отново запя


С присъщия си ентусиазъм 84-годишния Петър Веризов от Бърдарски геран реши да се включи в концерта, организиран от Народно читалище „Съединение 1923” по повод приключването на проекта „Всички поколения заедно”. Извади старата цитра от тавана и ще изсвири една-две стари мелодии на нея, за да чуят малките палкенчета как са звучели инструментите, които са веселили техните баби и дядовци.

Петър Веризов е от музикантска фамилия. Роден е в Гостиля на 1 юни 1927 г. Баща му е Гюра Веризов, един от основателите на гостилската духова музика. Дико Илиев живял един месец у тях, когато с помощта на близки приятели и роднини на Гюра основали прочутата гостилска музика. През 1938 г. се преселват в Бърдарски геран.

Бащата станал майстор на струнни инструменти - цитри, китари, мандолини. Занаят, усвоен в комунистическите лагери в Белене и къде ли още не, където лежал заради несъгласия с новата власт в първите години след колективизацията. Синът Петър Веризов е интелигентен и много духовит, но поради „неблагонадеждността” на фамилията цял живот работел като дърводелец, строител и какво ли още не, а накрая се пенсионирал като овчар.

Дълги години свирил в духовата музика на Бърдарски геран. За това славно време увлекателно разказва много интересни истории, които си струва да бъдат записани, защото пазят памет за хора и събития, част от колоритната неофициална история на селото.

Тъй като музиката била в сърцето му, а занаятът да прави струнни инструменти усвоил от баща си като войник в казармата изработва цитра по поръчка на ротния си командир, а след това продължава да създава инстументи в малкото свободното време, докато работел в ТКЗС-то . Една от тези цитри сега тя чака да бъде почистена и отново да се появи пред публиката.

Заповядайте на 9 април от 18 ч. на концерта под надслов „Всички поколения заедно”, за да чуете как свири Петър Веризов и какъв е гласът на старата цитра!

вторник, 5 април 2011 г.

"Всички поколения заедно"

Под този надслов на 9 април от 18 ч. ще се състои концерт, който ще отбележи приключването на едноименния проект, чрез който Народно читалище "Съединение 1923" - с.Бърдарски геран успя да ремонтира още една от залите, разширявайки "Дневния център за работа с деца "Палкенче".

Проектът е осъществен с помощта на Фондация "Лале", съвместната работа с която продължава от 2009 г., когато създадохме заедно Дневния център за работа с деца. В разширяването на Центъра се включиха с доброволен труд част от самодейците и членовете на читалището, на които сърдечно благодарим за ентусиазма и усилията.

Концертът ще отбележи и една година от дебюта на детския състав на танцов състав "Палкенче". След усилени репетиции и през тази пролетна ваканция 22 малки момичета и момчета ще демонстрират какво са успели да научат с помощта на хореографката Маргарита Тошкова.

Заповядайте на концерта!