петък, 20 февруари 2009 г.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА


Когато се поставя началото на нещо ново, очаквано, то винаги поражда желания ентусиазъм за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. С такъв ентусиазъм пътят на читалището започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва.

Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.

Започват да купуват книги и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Нямат сграда. Местят се според условията – главно в домовете на Стефан Вълков и Петър Първанов, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления.

За талантливите банатски българи театърът е изкушение, в което се гмурват от самото начало на читалището. Първата пиеса „Ефрейторът” е поставена през 1923 г., следват „Скъперникът”, „Йончови ханове”, „Сребърният пръстен”, „С жените шега не бива”, „Боряна”.,”Червенушки”, „Калинова горичка”, „Преди изгрев слънце”, „Седемнадесетгодишните”,”Когато фиданките цъфтят”. Успехите са различни, но в едно са неизменно верни – играят от името на читалището и получените средства са за неговото финансово подпомагане.

Освен като актьори и режисьори, бърдаргеранчани опитват перото си и като сценаристи. Първата пиеса на палкенски е написана от Матей Гашпаров и се радва на невероятен успех. За жалост не е запазен нито един екземпляр от текста. Представления в банатските български села дават самочувствие на многобройните актьори и режисьори, които се сменят през годините, но всички - млади и стари, репетират с желание и всеотдайност.

Събират се да пеят и танцуват. Празниците заменят делниците, а вечерите – напрегнатото ежедневие. Дългите зимни вечери са изпълвани с музика, смях, закачки и ... много любов. Салоните се пръскат по шевовете, защото момите са най-хубавите, дрехите са най-празничните, момците са най-закачливите.

През 30-те години първото кино в селото е било в немската паракия. Свещенникът закупува теснолентова машина. През 1937 година ГюкаМанев (председател на читалището) събира ръководството и предлага да купят една киномашина. Решението се приема. Машината е закупена от София, от Данаил Лазаров. По същото време се назначава и първият платен бибилиотекар – Николчо (на баба Дуца). Филмите се закупуват от София чрез сключен договор. Филмовите копия се получават есен и зима-така до 1944 година. Първите киномеханици са: Михаил Велч, дядо Пацун, Гюка Манев, Иван Топчев (Кратцова). Киното се помещава в салона на Гюка Грендийва. Известно е с името „ Киното на Коцо Найденова “.

От 1944 година прожекциите се правят от Димитър Тошков (Пано) и Иван Ив. Карабенчев – техник на машините. При първите машини двигателят е задействан на ръка, по късно е доставена киномашина ”Балкан”, а през 1988/89 година – две нови руски киномашини.
До 1947 година в Бърдарски геран има три кина: в немската църква, частно и в читалището. По късно вече няма частно кино, защото Коцо Найденов продава машината в с.Селановци. В немската църква киното е било само за немците и е съществувало до 1937/38 година.
На 01.01.1954 година всички кина в страната стават държавни. През пролетта е докарана още една киномашина (Голяма помощ в това начинание оказва Ваньо Лангарова). От 1954 година филмите се прожектират целогодишно, като всеки ден се прожектира нов филм.
В новата сграда на читалището, киномеханик е Пано, който е завършил курс по кинотехника във гр.Видин, положил държавен изпит в гр.София, награждаван с четири златни медала и грамота за дългогодишната си работа.

Макар и най-отдалеченото католическо село в Никополска епархия, Бърдарски геран остава в историята и с 12-годишната дейност на Блажения Евгени Босилков. Като пастир на своите енориаши, Евгени Босилков за известен период от време е начело и на читалищното настоятелство. От църковния хор, който той основава, все още има останали певици. Тръгнали от храма, те преминават през хора на читалището, ръководен от Петър Велчев. За да ни припомнят времето на Блажения Евгени Босилков и песните, които са пели под неговото ръководство каним на сцената Мария Лазарова, Мария Тошкова, Ана Чуканова и Кина Тошкова.

През 1945-1946 г. читалището се премества в одържавената сграда за забави на Киларвите. Тя се състояла от салон с балкон, кинокабина и малка стая за библиотеката. Още преди промените през 1944 г. Анка и Венц Мирчеви, решават да дарят на читалището своя дом и дворното място, намиращи се до тази сграда. Като воля на дарителя те посочили, че желаят портретите им да бъдат окачени в салона, за да не бъдат забравени от поколенията. По-късно тези портрети изчезват.


През пролетта на 1957 г. жителите на Бърдарски геран решили със собствени сили и средства да си построят голяма и хубава сграда за читалище. Строителната бригада към ТКЗС направила първата копка, а след това цялото село се включило с ентусиазъм – едни копаели, други правели тухли, трети зидали… Работата кипяла и за една година настоящата сграда била факт. Председател на настоятелството по това време бил Иван Радков, ръководител на танцовия състав и добър организатор, той вложил цялото си сърце в построяването.

На 8 март 1958 г. новият дом на читалище „Съединение” бил открит тържествено. Затова през 2008 година имаме още един повод за празник – настоящата сграда на читалището ни става на 50 години. Не се е променила много през годините – мебелите, завесата, дограмата са още от времето на построяването, но важното е, че в Бърдарски геран не се спираме пред трудностите, а бедността не може да спре ентусиазма – редят се престижни участия, записи за телевизии, концерти в България и чужбина.


За ръководител на хоровия състав още в началото на 50-те години е избран младият тогава Петър Велчев – учител, музикант, певец, танцьор, душата и сърцето на читалищните колективи. Под вещото ръководство на Петър Велчев читалището кипи. Основават се смесен хор, мъжки хор за революционни песни, смесен фолклорен състав, женски фолклорен състав,танцов състав за банатски танци,детски фолклорен и танцов състав.

В началото на 50-те години в селото ни идва композиторът от Кнежа Спартак Бутански. Запленен от красотата на палкенската мома, въодушевен от ентусиазма на банатските българи, с който се втурвали във всяко начинание, за дни написва най-обичаната в Бърдарски геран песен, която от момента на създаването си се превръща в химн на селото ни. Вече половин век звучи песента, която вълнува сърцето на всеки роден в Бърдарски геран.

През 1956 година, от „мераклии”, но „самоуки” музиканти в селото е основана духовата музика. Основният инициатор е учителят Петър Велчев. Първоначално в селото е поканен бренишкият музикант Байрам, с цел да обучи бъдещите музиканти. Разучават две-три хора, един валс и едно танго. По-нататък с ограмотяването и обогатяване на репертоара се заема Дико Илиев, който се установява в селото за близо една година. Усетил у учениците си „мерак да свирят”, той се заема с особено усърдие да ги ограмотява нотно, а след това със сигурна ръка ги повежда в неизбродния свят на музиката, от който всички са омагьосани. За работата си пари не иска. И свирят мераклиите музиканти по сватби и кръщенета, и до днес на всеки общоселски празник.

През 80-те години в областта и общината се развихря активна културна дейност. Банатските българи участват във всички събори, прегледи на художествената самодейност като навсякъде обират овациите и допринасят за разнообразието на тържествата.

През последните две десетилетия на XX век в Бърдарски геран идва големия музикант Иван Вълев, ръководител на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци. Гледал по телевизията нашите танци и му хрумнала идеята да създаде голяма музикално-танцова постановка под името „Банатски танци”. Идва с две момичета и две момчета тук за няколко дни и нашите младежи ги учат на банатските танци, а после Северняшкият ансамбъл обикаля света с тази постановка, представяна и до днес.

За нас, обаче, най-добрите изпълнители на тези танци са нашите състави, защото сърцето на всеки банатчанин тупти с макар и еднообразния им (на пръв поглед) ритъм.. Сменящи през годините своите членове, още от 30-те години на XX век, та до днес, те са запазили красотата, салонната грация и изтънченост. Като деца или младежи мнозина са преминали през танцовия състав, за да запазят до ден днешен магията на чардаша. Певците и танцьорите от Бърдарски геран многократно са носители на златни и сребърни медали от Националния фолклорен събор в Копривщица.
- 6, 7 и 8 август 1976 година - ІІІ национален събор на народното творчество – два златни и два сребърни медала.
- 7, 8 и 9 август 1981 година – Национален преглед на народното творчество в гр. Копривщица – два сребърни медала.
- 14 май 1983 година – VІ национален преглед на художествената самодейност - завоюван златен медал
- 8, 9 и 10август 1986 година – V национален събор на народното творчество в гр. Копривщица – шест златни и един сребърен медал.
Десетки записи за Българското национално радио, десетки документални филми, записи за различни предавания по телевизията – всичко това е запечатило спомена за хора, гласове, минали години, за да можем сега гордо да си припомняме стъпките на тези, вървели преди нас по този път и да продължим напред със самочувствие. Баба Мария Калапиш остана в сърцата на всеки от нас, а песните й още се пеят. Тя е въведена в самодейността на селото от Петър Велчев. Нейните песни се харесват от хората и бързо се научават. На акордеон им съпровожда Боно Калапиш, също преселник от Стар Бешенов. Неговата съпруга Марийка Калапиш и баба Мария учат състава не само на песни, а и на научените в Банат танци. Следват много форуми и събори. Два златни и два сребърни медала има баба Мария от Копривщица. Записани и излъчвани от радио София, песните ще останат завинаги в сърцата на хората. За своя наследница и изпълнителка на банатски песни смята Наталия Калчева, защото Бог нея я е надарил с глас, достоен да съхрани и предаде на поколенията нейните песни.

През януари 1998 г. в нашето читалище започна да се издава ежемесечен бюлетин на банатските българи, наречен „Фалмис – Uvec falim”. Излиза редовно почти две години с финансовата помощ на Международния център по проблемите на малцинствата. С прекъсване от две години отново продължава да излиза през 2002 и 2003 г. вече с намалена периодичност. Разпространяваше се във всички банатски български села в България, Румъния и Сърбия, във всички католически села в България и в по-големите градове. От година и половина премина в интернет и популярността му нарасна още повече.

На 20.ХІІ.1998 година самодейците участваха с песни и танци при откриване на изложбата” На гости у банатските българи” в залите на националния етнографски музей в София.
Добрите връзки с банатските българи в Румъния и Сърбия минават през читалището. Ежегодни гостувания, концерти, чествания между селата на банатските българи в трите държави правят общуването особено интензивно като по този начин се поддържа не само банатския български фолклор, но и паметта на общността.

На 15.VІІІ.1999 година детския танцов състав участва на фестивал в Бекет (Румъния).

Известен застой преживя читалището от 2000 г. до декември 2007 г., когато криза в управлението навреди на добрата работа и традициите, но все пак бяха осъществени посещения в Румъния (2004 година), в Иваново(2000г.) и бе отпразнуван 120-годишен юбилей на селото ни ( 2007 година).

На 15.ХІІ.2007година се проведе общо събрание в читалище” Съединение-1923”, на което бе избрано и ново Читалищно настоятелство в състав: Мария Караджова, Илияна Банчева, Милчо Красимиров, Галина Чуканова, Красимир Марков. За председател бе избрана г-жа Мария Караджова. Проверителна комисия:-Павлина Друмева, Николай Рачев, Райна Светомирова.
Председателят на настоятелството благодари на всички присъстващи за гласуваното им доверие. Всеки член от настоятелството прие задълженията като отговорност пред цялото село.
След еднодневна почивка бе проведено първото заседание.Още от първата сбирка си пролича ентусиазмът. Идеите изплуваха една след друга. Най-важното беше да подготвим всичко необходимо за регистриране на настоятелството. Набелязани бяха и много мероприятия за месец декември. Избраха се и помощни органи: отговорник за пенсионерите – Никола Мичев и отговорник за шах-клуба – Гюка Радков. Припомни се и Закона за читалищната дейност. Бе приет план за работа през предстоящата година.

От декември 2007 г. до днес колективът на читалище „Съединение-1923” в кратки срокове успя да върне старата слава на нашето читалище. Редуват се едно през друго престижни участия. Многократни концерти на родна сцена, участие в честване на годишнини от основаването на селата Стар Бешенов в Румъния и на Иваново в Сърбия, откъдето са дошли нашите предци.
Кулминацията на изявите на младежите е участието в Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, откъдето със затаен дъх ни гледаха по няколко телевизии стотици банатски българи.
Певческият състав по същото време взе участие в Петия събор на католиците от Северна България, който се провежда в село Ореш и нашето читалище участва на всяка едно издание на фестивала. И двата състава се завърнаха с грамоти и награди, спечелили за пореден път сърцата на публиката.

Незабравими за всички самодейци ще останат проведените мероприятия през 2008година: Коледни и Новогодишни празници, Бабинден, Фършанги, Денят на самодееца на 01 март, 24 май, вълнуващият концерт в с.Трънчовица. На 14 ноември 2008 година отпразнувахме 85 годишния юбилей на читалищната дейност, Денят на Светото семейство чествахме на 28 Декември 2008 година.


През изтеклия период читалището получи и дарение от Николай Бонов, живеещ в Канада, два музикални инструмента за подновяване на духовата музика. Все още не е придвижен въпросът за обучаването на нови музиканти поради липса на учител-специалист.
Освен банатски български фолклор нашите момчета и момичета доказаха, че могат прекрасно да танцуват и български народни танци.Спечелен е проект за ушиване на национални носии на танцьорите, които скоро ще радват публиката с новите си облекла.

Всички заплануваните инициативи са изпълнени благодарение на ентусиазма и всеотдайността на нашите самодейци, благодарение на разбирането и помощта, която ни оказаха община Бяла Слатина и нашите спонсори – Атанас Караиванов, Милчо Босилков, Боно Пенков и Анелия Карабенчева. Благодарим и на Цветомила Спасова, кмет на нашето село, и на Светлана Караджова, PR в общината ни, за това, че винаги са до нас и ни помагат.

4 коментара:

  1. Поздрави за сайта на Читалището и за апостолския труд на Светлана Караджова и на Читалищното настоятелство. Имате право да се гордеете с това, което правите. А и всички трябва да го видят, за да знаят и "превземат" нещо от Вас! Изключителната култура и запазването на специфичните обичаи и традиции трябва да се съхраняват, обогатяват и предават на деца и внуци.
    Изключителен труд!
    Сърдечни поздрави!
    Валентина Бобойчева

    ОтговорИзтриване
  2. Сърдечни поздрави за създадения сайт на Читалището! Поздрави за апостолския труд на Светлана Караджова и на Читалищното настоятелство и на всички, които са направили това възможно!
    Всеотдайността и упоритостта, с която работите, са залог за още по-добро бъдеще. Защото мисията на Читалищата е точно тази - съхраняване, обогатяване и предаване на традициите на нашите деца и внуци!
    Със специфичните си традиции и обичаи с.Бърдарски геран отдавна е в Европа и Читалището е тази институция, която го показва.
    Показвайте ни, пишете, а ние ще се наслаждаваме и ако можем, ще помагаме, с каквото имаме сили.
    Валеннтина Бобойчева

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти,Валя,за топлите думи!
    Благодаря ти от името на Читалищното настоятелство!
    Дано дълго време да продължава ентусиазмът на нашите самодейци и на много от жителите на Бърдарски геран, за да можем с общи усилия да запазим традициите на нашите предци и с достойнство да ги предадем на младото поколение.
    Нека и занапред успехите на самодейците от читалище "Съединение-1923" да радват жителите на Бърдарски геран,община Бяла Слатина, цяла България и цялата банатска общност.

    Мария Караджова

    ОтговорИзтриване
  4. най-сърдечно поздравявам целия колектив от читалището ви, като се започне от най-малките и се стигне до най-възрастните, защото вярвам, че един другиго се учите! продължавайте в същия дъх, защото ако вие днес не съхранявате това, което имате, утре няма да се пише, а така, историята се прави от хора и техните дела, а вие сте "исторописци"- много успехи

    Иван Кърчев, Житница- Пловдив

    ОтговорИзтриване