сряда, 3 март 2010 г.

Концерт за Трети март


С голям концерт на 2 март бе отбелязан националният празник на България. Самодейците сляха в едно честването на паметната дата 3 март и Деня на самодееца 1 март, за да почетат с този концерт и гостите от Бело блато (Сърбия), които пристигнаха за подписването на договор за сътрудничество между селата Бърдарски геран и Бело блато.

С хляб и сол, с китки кокичета и мартеници бяха посрещнати Ерне Танцуш, кмет на с.Бело Блато, Золтан Барна, секретар на кметство Бело блато, отец Стоян Калапиш, енорийски свещеник на Бело блато, инж.Венцислав Василев, кмет на община Бяла Слатина, Цветанка Иванова, председател на Общинския съвет, Славка Цанкова, зам.-кмет „Хуманитарни и социални дейности”, Петър Петров, зам.-кмет „Икономическо и регионално развитие”, Георги Узунов, зам.-кмет „Бедствия и аварии”, служители от Общинска администрация и всички жители на Бърдарски геран, дошли на концерта.

Пълният читалищен салон показваше, че хората на Бърдарски геран с открити сърца посрещат своите събратя от селото, в което живеят банатски българи в Сърбия и подписването на договор между двете села ще доведе до още по-тесни връзки и редовна комуникация на различни равнища. Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, води концерта и подчерта връзката на събитието, случило се на 3 март и съдбата на банатските българи, които след Освобождението на вълни започват да се завръщат в старата родина България и да се заселват в няколко села, неразривно пазейки в душите си спомена за поселищата в Банат, от които са тръгнали.

Едно от тези села е Бело блато – малко село, населено с българи, унгарци, словаци и сърби, то е умален модел на една обединена Европа, където в разбирателство живеят различни етноси и градят съвместното си бъдеще.

Самодейците при читалище „Съединение” представиха забележителен концерт – банатски български песни и танци, възрожденски песни и поетичен рецитал, български народни танци, всичко това се сля в едно и създаде магията на празника.

След концерта мнозина от зрителите отиваха до сцената и оставяха тихо своите букетчета с кокичета в знак на уважение и благодарност. Такива малки знаци са късчетата топлина и съпричастност от ближните, които сгряват душата и дават сили да продължим напред, всички ние, които работим за запазването на банатската българска култура в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар