Бърдарски геран е място, където животът кипи дори тогава, когато като че ли всичко е замряло. След вихъра на летните турнета и концерти, в ежедневието на есенната работа, сред шума на започналите да падат листа две жени с горещи сърца, обич към песента и читалищната дейност се събраха, за да попеят. Идеята на няколкодневния обмен на песни е обогатяване на репертоара на певческия състав към нашето читалище.
Стефка Калапиш не е банатска българка, но от 47 години е свързала живота си с Бърдарски геран , където идва като невеста, а Роза Рашкова Найденова преди около 50 години напуска родното Бърдаре, защото се омъжва в друго населено място.
Съседки някога в младостта, сега отново се намират в обичаното село. Спомените за миналото и младостта, песента, която не умира, желанието да научат нещо ново, удоволствието от общуването помежду си с цел да допринесат за развитието на читалищната дейност изпълва миговете заедно.
Две жени, разменили местата си в две различни общности, намират начин да направят нещо за Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран с мисъл за бъдещата усилена работа и предстоящите изяви. Свързват ги толкова много неща – улицата между съседните им къщи, топлотата в очите и сърцето, песента и спомена, но най-вече мисълта за бъдещето – такова каквото сами изградим, защото то зависи от всички нас.
Чуйте някои от песните им:
Няма коментари:
Публикуване на коментар